Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 1 февруари 2013 г.

Ранноутринното ми петъчно пенсионерско дърдорене по разни теми и проблеми

Имам около час за сутрешно писане, преди тръгването ми за работа. Явно не мога да работя (пиша) по сериозна тема, ами добре тогава, ще пиша по... несериозна. Кое е несериозно ли? Ами личните неща са несериозни - и несъществени; така поне се мисли у нас, за такива те се възприемат. И се смятат също така за маловажни. Това е мой дневник, пиша за всичко, което ме вълнува. Включително и за личните неща - каквито и да са те. Едно такова лично, тоест несериозно, несъществено и маловажно нещо е, да речем, състоянието на моето здраве. Онзи ден, в сряда, се явих на ТЕЛК; не съм казал тук още резултата; е, пенсионираха ме, инвалидизираха ме, вече съм инвалид. Не умствен инвалид, а такъв, който има "общо заболяване". На 60% комисията от лекари прецени, че е загубена моята работоспособност. Иначе преценяват, че работата ми на учител била подходяща за заболяването ми. Е, вече съм пенсионер. Пак ще продължа да работя - с "право на работа" съм, пенсионер от 3-та група инвалидност ще съм.

Да ви кажа, приех това нещо с уплаха. Щом толкова строгата комисия от лекари прецени, че съм инвалид, взех, че се уплаших за здравето си. Аз и преди съм се плашил, ала сега се уплаших сериозно. Единствен лъч надежда е този, че ме пенсионираха само за една година, пробно, така да се каже. Ако здравето ми се върне по някакъв чудодеен начин, ще престана да съм инвалид, ала едва ли ще се случи това. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

4 коментара:

Анонимен каза...

60 % викаш са те пенсионирали ТЕЛК.Колко ти бяха "докоментите" в брой та достигна тая висок процент или можеби е "бонус" празничен за 60 % правилен,постигнат с "МислЪ" от народниот вот,вперен с замъглен поглед в светлото комунистическо бъдеще.На мен преди доста вече две петилетки не ми бяха налични правилните "документи" в брой,та 0(нула понеже са невиди) % на ТЕЛК Враца,пък в НЕЛК (националният кастинг) до 30 (трийсят) го докарахме,в големата чанта дето носех по съвет на сведуюшчи по темата не се намериха още пак подходящи документи,та да се получи правилното пресмятане.А иначе все са спецялисти ората комисари и с загрижено грижовни личица,досущ като съратници на другарят доктор Менгеле.
А за "Абсурдистан" да се именува правилно теритприята сЪ згрешено именце "Булгаристан" преди дни писмено прошение писах (не тук в твоето мрсто),допитване до народа в положителен "ДА" да съ пройзнесе в с Мисъл.Входящата комисия редакционна обаче видяла явно някоя липсваща запетайчица ил пък збръкана неетично/правилноисна ил правилниоговорна буквица,тъ нема го прошението Майх ми в кошчето отивало.
Пък за разлика от ми друг колега Алберт (атейст дето бил,пък АЗЪ съ бех подвел по приказката му за да съ подслушат съ сие ре се Бог що Ъ намислил),друг най вервашч Р точка Овч точка съ обръна кум то телавизору с загрижовна приказка - прошение "Бог да пази България"
И АЗЪ така съ съгласих с другарете "Боже опази" викам,ма от таквис веруюшчи !
Айд,ч ш ми загури тенджурата !
Румен Бърцов
Амин!

Анонимен каза...

И сега някой да каже, че България не е социална държава! Само че пенсии и инвалидни пенсии има сравнително отскоро, от около 120 години с реформите на Бисмарк. И именно пенсиите са един от основните фактори, който по ред причини съсипва съвременните пазарни икономики в ЕС и САЩ, не на последно място поради демографски фактори. За съжаление политиците избягват всякакви сериозни дебати на тази тема, за да не плашат хората и защото пенсионерите са огромна, сплотена и влиятелна группа избиратели, която със зъби и нокти брани пенсиите и привилегиите си за сметка на следващите поколения.

В идеалната или «чистата» пазарна икономика не би трябвало да има пенсии, всеки сам трябва своевременно да се грижи за себе си, било като спестява, докато работи, било като създава потомство, което да се грижи за него на старини и т.н. Може би ако се премахнат пенсиите, ще се решат деморафските проблеми на развитите страни, защото хората ще бъдат принудени да се размножават, за да има кой да ги издържа, когато се разболеят и/или остареят.

А иначе историята познава много философи със здравословни проблеми, даже можем да аргументираме, че разклатеното здраве изостря чувствителността и интелекта: колкото повече отпада тялото, толкова повече се възвисява духа. Карл Ясперс например през целия си живот е страдал от лошо здраве и е бил принуден да си отказва много от радостите на живота, но това не му е попречило да доживее до почетната възраст от 86 години.

Валентина Великова каза...

Очарована съм от Вас г-н Грънчаров! Дай Боже повече силни и умни хора, като Вас да ни радват и да ни карат да се замислим.

Анонимен каза...

Задължителното пенсионно и здравно осигуряване и въобще социалната държава са организирана кражба.