Това Писмо до... Левски съм написал през далечната вече 2006 година, то тогава беше публикувано на много места, ето, сега го припомням в автентичния (първоначалния) му вид, открит преди малко на сайта Иде ли?:
Апостоле, апостоле... Ех, апостоле, знаеш ли, много, ама много сме виновни пред тебе. Ние, българите, сме виновни пред тебе! Пред тебе, дето те наричаме свой апостол... виновни сме, ама не си го признаваме.
Ти напусна грешната земя, увисвайки на бесилото, а ние останахме. Ти сега си, безспорно, в рая, а пък ние след теб успяхме на моменти да си устроим същински ад тук, на земята. Много сме грешни и много сме виновни; изглежда трябва да признаем и това, че много сме и глупави...
Ти умря за свободата ни, затуй те наричаме свой "апостол на свободата". Ние обаче за тази свобода се оказахме съвсем недостойни – и тогава, когато ти беше жив и обикаляше България да правиш своите "комитети", и после, след като ти вече увисна на бесилото. Осиротяхме без теб, и започнахме да се държим съвсем недостойно, както се казва... "ударихме я през просото". (ОЩЕ >>>)
3 коментара:
Това са някакви патетични сълзливо-назидателно-мазохистични памфлетчета или съчинение на ученичка от 10-ти клас с цел да се внушат на българите „високи идеали” и същевременно да им се демонстрира колко долни, недостойни и презрени хора с в действителност. Българите явно обичат този приповдигнат и крайно самокритичен тон, това някак им се струва много „литературно”.
Иначе повечето народи, а пък особено по-малките се нуждаят от национални герои, които да поставят на пиедестал и да боготворят, да белким повдигнат малко самочувствието си. Не отричам, че за масите това е полезно и потребно, но това е под достойнството на един философ с тънък, критичен ум, който трябва да има съвсем друг, трезв поглед върху света и историята.
А между другото да се твърди, че България е загубила Македония заради малодушието си, е върха на цинизма и гавра с паметта на хилядите жертви и чудесата от храброст, които българите проявиха за свободата на Македония. Има грешки на българската политика и дипломация, но те не са от малодушие, а напротив. Но иначе наистина главната вина носят Великите сили.
:-) Чудесен коментар е горният! Бравос! Чудесно илюстрира тезите ми! Налице е пълна атрофия на чувството за историческа и лична вина у такива хора... аз на това му викам така: "диагноза: емоционална инвалидност"... без включването на емоциите няма как да се долови смисълът (ценността) на нещата... правете си сметката какво означава това... ужасен ценностен релативизъм...
Както си очаквах, бях разбран неправилно. Разбира се, че Левски е велика, уникална личност, с каквато други народи почти не могат да се похвалят, и аз даже имам неговия портрет в рамка у дома. България трябва да се гордее, че има такава личност в своята история. Подобни фигури, както казва философът Робрът Нозик, са един вид „по-реални” от другите.
Хубаво е и хората да се опитват да се равняват по него. Само че като философ трябва да знаете колко слаби и малодушни са повечето хора – не само българите, а ВСИЧКИ - и да проявите разбиране. Те са такива, каквито са. Между другото това е аргумент против божествената същност на човека. Човекът като цяло е по-скоро животно, отколкото бог.
Този българоцентризъм е прекален. Истината често се познава в сравнението. Хубаво би било всички индийци да са като Махатма Ганди, всички унгарци като Кошут или Петьофи, всички италианци като Гарибалди и т.н. Но реалността е различна. Италия например доскоро се управляваше от един клоун като Берлускони, да не говорим за дучето Мусолини, Унгария от посткомунистите, които я фалираха, респ. днес от един десен популист – Виктор Орбан и т.н.
Така че написаният Вас текст с леки адаптации се отнася за почти всички народи по света, забравете за българската изключителност.
Публикуване на коментар