Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 15 март 2013 г.

Почна се злостната пропаганда на най-дивия възможен политически нихилизъм и антидемократизъм!

Комунистическите агитпропчици - болшевишка дума, идеща от съчетаването на думите "агитация" и "пропаганда", употребявана е тази дума в най-дивите времена на комунистическата сталинистко-ленинска бесовщина - са си наметнали тоя пък мантията на "съвсем волни отрицатели" на всички партии, на самата политика, на изборите (изборите били съвсем "безсмислени", ерго, без избори било по-добре, без избори обаче има единствено пълна тирания и диктатура!), те самоотвержено насаждат байганювската теория, че, видите ли, "всички партии" и "всички до един политици" са вредни и са маскари, което иде, така да се рече, дюшеш на душите на истинските маскари, мерзавци и негодници. Да, щото какво означава приравняването им с всички останали: като са всички виновни, тогава истински виновните стават невинни, тогава никой не е виновен, сфащате ли поне това бре, празни български тикви и кратуни?! (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

3 коментара:

Анонимен каза...

Плакатът по принцип е верен, само че с една малка, но изключително важна подробност – Иван Йорданов Костов няма място сред фигурите на него, защото ЕДИНСТВЕНАТА реална алтернатива са той и ДСБ. Вероятността обаче Москва да се „смили” и да допусне Костов да спасява за трети път страната ми се струва много малка.

Иначе е вярно, че в посткомунистическите страни (почти) „всички са маскари” и че изборите не решават нищо, ЗАЩОТО ФИГУРИТЕ, КОИТО В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НАПРАВЛЯВАТ ПОЛИТИЧЕСКИЯ ПРОЦЕС, НЕ СЕ ЯВЯВАТ НА ИЗБОРИ. Партиите са само една фасада за наивници, от тях не зависи нищо.

Така че подобна пропаганда за съжаление е вярна. Проблемът е обаче, че никой не обяснява на хората, че това не е реална, а фасадна демокрация и че алтернативата не е някаква антипартийна диктатура или анархия, а превръщането на българската демокрация в автентична, с реални партии, истинска политическа конкуренция, избори, които имат значение за това кой ще получи власт и влияние и т.н.

Друг въпрос е доколко е възможно България да стане автентична демокрация. Какъв всъщност би бил критерият за това, че в България се формира ВЛИЯТЕЛНА истинска неконтролирана антикомунистическа политическа опозиция? Ами аз мисля, че в такъв случай комунистите и техните подставени лица или биха избягали в паника от страната, или по примера на Петър Младенов биха призовали „да дойдат танковете”. Засега нищо подобно не се наблюдава.

А какви са въобще краткосрочните и средносрочните перспективи за България? За съжаление тук няма място за особен оптимизъм. Както вътрешните, така и външните условия в момента не благоприятстват истинско демократично развитие в страната. Пазарната икономика и демокрацията в световен мащаб са в процес на упадък и в момента се наблюдава (необратима?) промяна на баланса на силите в полза на „Евразия” – Русия и Китай (и Индия и Бразилия). Вероятно предстоят години на голяма нестабилност и турбулентност, които може дори да станат преломни за света. Тъй като България не е самотен остров, тя няма как да остане незасегната от тези процеси и в следващите години вероятно ще сме свидетели на голяма политическа и икономическа нестабилност и по-вероятно на продължаващо свличане надолу, отколкото на някакъв възход. Най-добрите години на България от 1944 насам бяха 1991-92 и 1997-2001 и те може задълго да останат такива.

Така че затегнете коланите и се подгответе за силна турбулентност, респ. дружте се здраво при предстоящото силно вълнение.


Анонимен каза...


"...дружте се здраво при предстоящото силно вълнение."
Разчетено с помоща на добрия стар Фройд би означавало:
Дружете се здраво българи с руската мафиотско-насилническа власт и с верните й предателски: сергеевско-седевчовско-сидеровски проруско-рубладжийски слуги...
Така пък аз,
с моя "конспиративно-развинтен" и прост мозък превеждам Хлопаща дъско, твоето послание.Щото от нийде спасение се не било видело за българите, нито от разпадащия се световен, ако и да е най-технологичен, напреднал и вече почти успяващ да бъде очовечен, разумен и нормален - капитализъм, нито и къде ти от африканския
примитивизъм, нито от индийско-бразилския експанзизъм...
Само в евразийския русизъм и китаизъм - оттам светят мощните петолъчки, тамо ни било ли спасението....
Ну, чтоо ж, неплохо молодец!
Так держи!И ой, как умно "признался" об Костове...Браво тебе:
умнышка ты кг-бушка...Плата... как договорено.

15.03.2013г. Владимир Петков-Трашов

Анонимен каза...

Много бих се радвал наистина да ми хлопа някоя дъска и анализите ми да са напълно погрешни. Може би наистина съм откъснат от реалността черногледец и параноик, докато в действителност на България и света предстои светло, безоблачно бъдеще на свобода, демокрация и братство. Какво по-хубаво от това? Силите на злото и неправдата ще бъдат сразени и победени от силите на доброто и светлината и „над измъчената ни родина ще изгрее слънцето на българската правда».


Все пак бих казал: да се надяваме на най-доброто, готвейки се за най-лошото и опитвайки се да мислим немислимото.