Дърпаме в неверната посока, а верният път е съвсем близо, току-до носа ни - ама кой да ти го види?!

По публикацията ми от тази заран под заглавие Безпощадната битка с комунистическото скудоумие у нас не отслабва, напротив, засилва се във Фейсбук една дама подхвърли реплика, която ми се стори достойна за осмисляне; сега-засега се задоволих с някои мисли по повод на нейната мисъл; ето ги и двата коментара, които са добра основа, според мен, за дискусия по проблема:

Lilyana Andreeva каза: Щом и папата е на "бедните", то се задава една компилация от латино-маоистки комунизъм и ислямо-будистки феодализъм!

Ангел Грънчаров каза: Да бе, и когато говорят, че "бедните", видите ли, били винаги прави, аз бих се осмелил все пак да запитам: а за какви бедни, прочее, става дума? За умствено бедни, за нравствено бедни, за духовно бедни, или за бедни в оня смисъл, че нямат какво да ядат? Да, но тия видове бедност са свързани някак, нали така? Умствената бедност стопроцентово води до другата, обикновената беднотия. Не бива да сме толкова жалостиви спрямо бедните, макар че, не отричам, има и бедни, които не са чак толкова отговорни за бедността си, примерно ний, българите, в мнозинството си сме бедни не щото сме чак толкоз малоумни, мързеливи и пр. (е ний сме си и такива де, няма какво да крием това, ама не само тази явно е причината!), а защото доста сме пострадали от проклетия комунизъм, дето ни го натресоха руснаците и комунистите. (ОЩЕ >>>).

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo