Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 7 април 2013 г.

Отново за ситуацията в българското образование, в българското училище

По публикацията Кои учители са любими и кои - всеобщо мразени? получих отзив от колега, преподавателка по западен език; публикувам го с надежда темата да не бъде забравена; иска ми се да се породи дискусия по тези необходими въпроси; ситуацията в българското образование, в българското училище съвсем не е бляскава, има безчет проблеми, които чакат своето решение; много трябва да се мисли и разговаря по тях; това не са излишни "главоболия", както обикновено изглеждат; та ето какво пише тази колега, на която сега-засега запазвам името й в тайна, понеже не съм я питал съгласна ли е да оглася какво ми е писала:

Здравейте, как сте? Имах подобен случай в един клас. Мисля, че се страхуваха за оценките си най-вече, тъй като начините на преподаване при мен, както при вас, бяха различни. Налагаше се да мислят, не да зубрят и възпроизвеждат, това не им хареса и започнаха да се жалват. Директорите взеха тяхна страна, обсъждаха без мен с учениците работата ми, правиха анкети и във всичко това влагаха старание да внушат на учениците, че видите ли, правя се на интересен преподавател, изисквам едва ли не всички да са отличници, не се справям, в смисъл не мога да се справя сама, както другите учители, разбирайте, некадърна съм, имплицитно казано. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Няма коментари: