Позволих си да напиша във Фейсбук следната мисъл, иска ми се да видя какви реакции ще срещна по неин повод; ето я и тук, в блога, та да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:
Най-голям наш проблем според мен, проблем на нас, на българите, е този: не се вслушваме в това, което другата страна - или другият човек - мисли и иска да ни каже, не вникваме в смисъла, който той иска да ни предаде, т.е. не умеем да разговаряме. Поради което и не можем да се сработваме като общност, заради което пък пропиляваме силите си.
Така не бива. Така едно общество доникъде не може да стигне.
А не умеем да разговаряме най-вече затова, защото не умеем да слушаме когато другият ни говори; даже съвсем не чувстваме потребност да слушаме когато другият ни говори и иска нещо да ни каже; особено много пък не го слушаме ако усетим, че говори нещо, което се разминава с нашето мнение, тогава съвсем не чувстваме потребност да го слушаме...
Значи всичко ще почне да се оправя когато започнем да привикваме да се вслушваме в мислите на другия човек; тук е разковничето на всичко, оттук тръгва пътя към разбирателството...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар