Аз, като избирател, ще дам гласа си за политик, който не ме лъже, който ми казва истината, колкото и да е тъжна или горчива тя; няма да дам гласа си за политици, които ме лъжат със сладки, упоителни лъжи; да, залагам на политик, който говори самата истина, без да се мазни на хората, без да бълва сладки, захаросани лъжи; ще гласувам за Иван Костов; ето, четете какво казва той в едно свое интервю от последните дни:
Водещ: Защо не е щастлив българинът?
Иван Костов: Защо не е щастлив?
Водещ: Защо по всички класации, обективно, той трябва да е поне средно щастлив, а като се стигне до въпроса за щастието, е винаги последен, предпоследен, изпреварен от всички други народи по света?
Иван Костов: Не мога да кажа защо не е щастлив. Сигурно, защото е много беден, сигурно, защото знае, че е най-беден.
Водещ: Поне, колкото другите бедни, които се чувстват по-щастливи.
Иван Костов: Той не се сравнява с хората в Азия и Африка, той се сравнява с европейците. И там, виждайки се най-беден, заради това е най-нещастен.
Водещ: Нали, понеже в дни като тези трябва да говорим за това, не можеш да бъдеш нещастен, ако имаш синапово зърно вяра? Не вярва ли българинът?
Иван Костов: Да, ако има синапено зърно вяра, той може да премести планини. Но, ако няма, както е характерно за много хора в България, ако са безверници, или ако са безбожници, което е едно и също нещо, наистина им остава само да бъдат нещастни.
Водещ: Ако вярваш, не можеш да бъдеш нещастен.
Иван Костов: Ако вярваш, не можеш да бъдеш нещастен, така е, защото се уповаваш. Имаш си своето упование, имаш си своята надежда. Те са ти достатъчни да не изпадаш поне в нещастие и самосъжаление.
Водещ: Ако тълкуваме притчата за талантите, българинът на кой от тримата слуги на онзи човек, който дал на всеки по един талант, първият ги вложил, умножил, вторият не толкова, третият закопал и гордо върнал таланта…, ако съдим по парите в банките, българинът изглежда в момента като такъв човек, който каквото има, гледа да го прибере, да го закопае, да не използва.
Иван Костов: То е свързано с предишното. Тъй като няма вяра, тъй като няма положителни очаквания, не рискува, за каквото и да било. Заради това закопава таланта, ако има някакъв талант и се стреми да го запази, за да го върне.
Водещ: Той, талантът, е добил друг смисъл след тази притча. Талант е това, което наричаме талант, не парата-талант. Кои таланти българинът не използва? Как да ги използва?
Иван Костов: Българинът не е развил някои способности, които имат европейците, трябва да сме наясно.
Водещ: Кои?
Иван Костов: И трябва да му го казваме и то колкото се може по-често. Например, способността да преценява и да поема риск, да носи отговорност за решенията си. Това е изключително важно, за да правиш бизнес, например.
Водещ: Вие имахте една фраза, за която тогава много Ви осъждаха. Казахте – който е беден, да помисли дали не е мързелив?
Иван Костов: Разбира се.
Водещ: И тогава казваха – как може министър-председателят…, Вие бяхте министър-председател тогава, да говори така? Сега бихте го повторили?
Иван Костов: Разбира се, че ще го повторя, даже с още по-силен глас. Защото, вижте, другото е – ти си политик, ти ме направи богат, макар и да съм мързелив. Нали така излиза обърната логиката на мързеливеца? Понеже ти си политикът, я направи така, че аз да стана богат и да се чувствам добре. А кой може, политик, да го направи, този, който не може да вложи усилия и да развие работоспособност, и да постигне нещо, да приложи таланти, както говорим тук сега, кой може да го направи богат? Вижте, голямата измама и на тези избори, тя се повтаря непрекъснато, това е популисткият лозунг, че политиците могат да дадат работа, могат да дадат заплати, да дадат доходи, високи, на хората. Това не е вярно. Хората изработват доходите, хората създават работата, хората, поемайки риск създават предприемачество и т. н.
Водещ: Да, но българинът, България, изглежда че не знае точно какво да направи. Кой е талантът й? Има народи, които, като кажеш името на държавата и веднага се сещаш за продукта, който тя дава, или за хора, които са нейни символи. Българинът намерил ли е таланта си?
Иван Костов: Да гледа успелите и да подражава. Целият свят така се развива. Хората гледат които успяват, подражават и постигат успехи или не постигат успехи. Но опитват. Гледат като другите, които са прокарали пътя напред. Заради това тези, които са прокарали пътя напред и тези, които са успели, на другите места, в цивилизацията на евроатлантическия свят, се считат като образец, считат се като нещо, което трябва да бъде следвано. Докато тук, при нас? Ето, задаваме си този въпрос на 25-тата година след началото на промените. Още се питаме – а кои са талантите, а кого да следваме? Ами, като не знаем кого да следваме, да следваме мутрите. Или да следваме чалга певиците, ако искате. И те водят в определена посока, само че се боя, че тя е много лоша.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
6 коментара:
Това повдига много и интересни въпроси, по които може да се пише и разсъждава безкрайно.
Може би наистина има нещо като базисна народопсихологическа нагласа и едни народи са по-оптимисти и по-щастливи от други, макар че емпиричните изследвания в тази област дават противоречива картина. Много трудно е да се изследва обективно „щастието”. Може обаче и да се аргументира, че българите не са толкова песимисти, колкото РЕАЛИСТИ. Видно е също, че българите въпреки своята „нещастност” са от народите, които най-добре умеят да се веселят, без да изпадат в крайности.
Освен това аз съм на мнение, че песимизмът и скептицизмът са правилната психологическа или философска нагласа с живота, така че българите може и да са родени философи.
Не съм съгласен обаче с Костов, че у българите липсва предприемачески дух. България е имала твърде малко време за (сравнително) свободно развитие – само 66 години от 1878 до 1944 – и през това време българите са се отличили с доста предприемачески дух. Всъщност той е почнал да се проявява много по-рано, още през Възраждането. Неслучайно България е била най-проспериращата провинция на Османската империя. Аз винаги съм учуден отново и отново, когато разглеждам стари документи в семейния архив, свидетелстващи за невероятния размах на предприемаческата дейност, но и рисковете, които са поемали моите деди и прадеди. И това в крайна сметка ги е направило богати за времето. Само че с фаталната дата 9.9.1944 всичко това свършва и предприемаческият дух е смачкан и унищожен в целия комунистически свят, от което не може да се възстанови до днес.
И накрая идвам до най-важния пункт. Ангел Грънчаров и други български анализатори имат склонността да обясняват българската политика главно с народопсихологически фактори. Не отричам, че нещо като национален характер съществува, но политиката не може да се свежда само до него. Специално в посткомунистическите страни след 1989 можем да кажем, че няма спонтанен, а ДИРИЖИРАН ОТ КГБ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОЦЕС. 80% ОТ ПРОБЛЕМИТЕ НА БЪЛГАРИЯ НЕ СЕ ДЪЛЖАТ НА БЪЛГАРИТЕ И ТЯХНАТА „НАРОДОПСИХОЛОГИЯ”, А ИМЕННО НА ТАЗИ НАМЕСА И КОНТРОЛ НА МОСКВА. Разбира се, при това Москва държи сметка за „народопсихологическите” и исторически особености на отделните „бивши” комунистически страни, не на последно място, за да е по-успешна измамата и дезинформцията, че те са се превърнали в автентични демокрации. В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ ТЕ СИ ОСТАВАТ ПСЕВДОДЕМОКРАТИЧНИ РЕЖИМИ.
Така например в Полша КГБ отчита и ИЗПОЛЗВА силното влияние на католическата църква, в Чехия отчита и ИЗПОЛЗВА демократичната традиция на страната между двете световни войни, в бивша Югославия мултиетническия характер на страната, силното русофилство и православие в Сърбия и Черна гора, в България историческите връзки с Русия, православието и отсъствието на силни антируски сентименти у повечето българи и т.н. ТЕЗИ ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ ОПРЕДЕЛЯТ СТЕПЕНТА НА ИКОНОМИЧЕСКИ И ПОЛИТИЧЕСКИ РЕФОРМИ И ХАРАКТЕРНИЯ ОБРАЗ, КОИТО ПРИЕМА НОВАТА „ДЕМОКРАТИЧНА” И „НЕКОМУНИСТИЧЕСКА” СИСТЕМА В ТЕЗИ СТРАНИ. Виждаме, че в някои случаи като Северна Корея, Куба, Виетнам и Лаос поради спецификата на положението им засега не се предвижда демократизация и либерализация. Китай пък е особен и интересен случаи и би изисквал отделно изложение.
" Видно е също, че българите въпреки своята „нещастност” са от народите, които най-добре умеят да се веселят, без да изпадат в крайности."
АЗЪ пък бих предложил на "анонимният" (понеже незнам кой автора" на "емпиричното" дългословно пояснение)да би дошел тук при мен в "дупката" за да се позапознае от "първо лице" очи в очи с фактологията на подпийналият ,щастлив,прагматично настроен къмто "ближният си","празнично" за "Свети Христови" яхнешко вински заколейно/корбанни.Философски желаещият да ме пообива млад "медиино представен" българин,за дето съм му смутил "щастливото уригване" с виковете си от ужас по невменяемият ми (за баща вписан) индивид,докарващ се всяка секунда до ръба на смъртта,а и мен.
АЗЪ сам съм,други вси са на срещу мен,на редичка "застливо уригващи" в прагматичноата си настройка да си ме поубиват по "човешки".
Амин
Румен Бърцов,враг на "най философският народ",На Бог и другите твари Негово дело,оказва се несъм враг.
Къде прочетохте твърдение на Костов, че у българите липсвал предприемачески дух? Я ако обичате посочете това твърдение, щото аз не мога да го намеря... :-) Май приписвате на Костов нещо, което той не е изрекъл. Както и на мен приписвате едно твърдение, което сам сте си съчинил и си повтаряте като рефрен, нищо че то като теза изобщо не се се съдържа в моите коментари:
"Ангел Грънчаров и други български анализатори имат склонността да обясняват българската политика главно с народопсихологически фактори."
Аз така тълкувам думите му:
«…няма положителни очаквания, не рискува, за каквото и да било… Българинът не е развил някои способности, които имат европейците… способността да преценява и да поема риск, да носи отговорност за решенията си. Това е изключително важно, ЗА ДА ПРАВИШ БИЗНЕС, например.”
Иначе смятам Костов за един от тримата най-добри министър-председатели в българската история, другите двама са Стамболов и Цанков. Само че в това интервю нему се задават по-скоро философски въпроси, за които според мен не е достатъчно подготвен. Костов има интересно, логично и при това често нестандартно мислене, но това не означава, че е Бог и безпогрешен и говори истини от последна инстанция. Въобще аз при цялото ми уважение не се страхувам да критикувам дори най-утвърдени авторитети и съм писал и против Хюм, и против Попър, и против Айнщайн, и против Маркс, понякога дори против Ангел Грънчаров (!!) и мн. др. Предпоследният за антикомунистите особено в посткомунистическите страни и без това не е авторитет
Колкото до народопсихологическите тълкувания и обяснения, те според мен къде експлицитно, къде имплицитно преминават като червена нишка през всичките Ви текстове. В това няма нищо лошо, стига да не се залита и изпада в крайност и цялата политика да се свежда до народопсихология. Самокритично ще отбележа, че аз от своя страна може би имам склонността да преувеличавам ролята на КГБ в политическите процеси в посткомунистическите страни и по света като цяло. Не съм съвсем сигурен за процентите, защото това е въпрос на субективна оценка, но мисля, че КГБ дирижира 80% от събитията в България, останалите 20% се дължат на местни особености и други фактори. Но за процентите може да се спори. Може да са 70:30, 60:40, но КГБ при всички случаи има повече от 50%, в това според мен не може да има никакво съмнение.
Много от малките партии, които говорят срещу ГЕРБ размиват опозиционния вот, научете повече по въпроса в тук: http://www.podoko.eu/archives/4571
Говорят се само приказки. Трябва да се направи пълна спецификация на злоупотребите, манипулациите и измамите (ако има) по време на тези избори.
За повече подробности пиши в Google: Electroral Fraud wiki
Така напр. никой не разбра, ако не могат да се подменят бюлетини на изборите, защо има 350 хил. подготвени (а още колко има разпратени не е ясно). Ако могат да се подменят - как става това и кога.
Не е ли идеята на целия този театър с 'фалшивите' бюлетини да се разруши доверието в демокрацията за да се направи някаква национал-комунистическа диктатура (за да може на някои хора да им е по-лесно да се докопат и възползват от управлението.
Публикуване на коментар