Де да беше и цяла България като вас...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
3 коментара:
Българите протестират почти безспир вече 23 години и въпреки някои успехи като цяло се въртят в омагьосан кръг, защото само негативизъм и протести СРЕЩУ нещо не стигат, трябва да имаш и ПОЗИТИВНА ВИЗИЯ, да си ЗА нещо, а те не искат или не могат да разберат, че ДСБ е единствената политическа сила, която може да отговори на техните очаквания и да „оправи” България. Така че в крайна сметка въпреки свободолюбието не им достига политическа култура, за да схванат истината. И тъй като поради това ДСБ няма как да получи мнозинство и да управлява България, тя дори вече и в НС не е представена, българите могат да протестират не още 23, а още 230 години и резултатът ще е неизменно нулев и те ще продължават да се чудят защо нещата не вървят и какво става.
За съжаление чешко-американският кинематографист Робърт Бухар е близо до истината, когато казва за посткомунистическите страни:
„Малкото на брой личности, които осъзнават какво става и са загрижени, не могат да спрат тенденцията. А освен това техните правителства вече даже и не ги е грижа какво мислят и казват тези хора. Новата система е вече установена по начин, че никой не може да промени нещо. Изборите може лесно да бъдат манипулирани и резултатът ще бъде винаги един и същ, без значение коя партия печели…”
А колкото до „Де да беше цяла България като вас” можем да кажем, че дори София като цяло не е наясно с нещата, а само центърът на София и по-точно общините Средец, Оборище, Лозенец и донякъде Триадица, където в миналото СДС, а после ДСБ е доминираща политическа сила. Ако зависеше от центъра на София, България отдавна да е истински свободна и демократична страна.
Между другото тук се повдига интересният въпрос защо в посткомунистическите страни (с малки изключения) големите градове са десни и консервативни, докато малките градове и селата леви. Това е донякъде парадоксално, защото в старите демокрации е точно обратното, там малките населени места са десни, а градовете леви. Аз досега нямам задоволително обяснение на този феномен.
Между другото тези протести, къде „спонтанни”, къде инспирирани и манипулирани, се използват от стратезите за пренареждане на политическото и парламентарно пространство по техен вкус. Въобще не е толкова трудно да се предскаже какви цели се преследват с тях и до какво биха могли да доведат, но ще се въздържа от прогнози.
Най-вероятно в момента борбата е за смяна на Станишев с крилото на Първанов и Петков, т.е. на най-проруските елементи, като БСП след това да се коалира с ГЕРБ. Така че можем да се запитаме кое правителство е по-добро – сегашното или един евентуален кабинет БСП-ГЕРБ. Парадоксално, но май трябва да стискаме палци на Станишев да оцелее! - хаха.
Иначе това е старо противостоене в БКП – „българските” комунисти на Тодор Живков срещу „руското” (ДС-КГБ-) крило на Андрей Луканов, което си продължава. То беше и в основата на конфликта Виденов-Луканов и днес на конфликта Станишев-Първанов.
Публикуване на коментар