Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 14 юни 2013 г.

Кога ли ще доживеем това да се случи и в България?!

Днес, 13.06.2013 г.: Премиер-министърът, министърът на вътрешните работи и надолу по веригата нееднократно се обърнаха към майките на протестиращите:

"Приберете децата си вкъщи за тяхна собствена безопасност!".

Майките му отвърнаха: излязоха на площад "Таксим", застанаха рамо до рамо с децата си и направиха жива верига между полицията и демонстрантите пред парка Гези.

(По публикация на Антоанета Коцина във Фейсбук.)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

5 коментара:

Анонимен каза...

Тези постоянни аналогии и паралели с България са дразнещи и несъстоятелни. Българите са дали предостатъчно доказателства, че имат гражданска съвест и доблест и УМЕЯТ ДА ОРГАНИЗИРАТ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЦИВИЛИЗОВАНИ МАСОВИ ПРОТЕСТи. А колкото конкретно до майките, то те протестираха още по тоталитарно време (!), а именно 1988 в Русе:

«През 1988 година документалният филм на Юрий Жиров “Дишай” показа престъпното равнодушие на тогавашната власт срещу периодичното обгазяване на град Русе с хлор. В него има един забележителен кадър: на преден план са русенските майки с бебешки колички пред тях, бременни момичета и жени с деца. Те се движат с мрачна решимост към каменните стъпала на Окръжния комитет на Партията. Горе, на площадката пред официалния вход, арогантно и политически преданно е застанало цялото ръководство на града.»

(http://grajdani.org/?p=2040)

А на 14 декември 1989 съветникът на Желю Ивайло Трифонов опита да разтури митинга пред НС с думите «А сега да се разотидем мирно, защото сред нас има МАЙКИ С ДЕТСКИ КОЛИЧКИ…». Само че множеството не го послуша и това доведе до изпусната реплика на Младенов за танковете и впоследствие до неговата оставка.

Всичко това Ангел Грънчаров обаче или не знае, или е забравил, или нарочно не иска да си спомни, за да има възможност да поучава назидателно българите на воля. Истината обаче е друга: що се отнася до улични протести, другите народи имат много какво да научат от българите. Факт.

Анонимен каза...

Между другото какво е отношението Ви към събитията в Сирия?

Ангел Грънчаров каза...

:-) Патриот е тоз анонимник, бравос! Не се дава лесно. Заради патриотизма си е готов и истината да погази... Българин е, бравос, ашколсун! :-)

Анонимен каза...

Автентичният патриотизъм (не, разбира се, като този на „Атака” например) е основна консервативна ценност, особено омразна на левите, както и да се преструват, защото за тях централен остава „пролетарският интернационализъм”. (В идеален план обаче извън реалната политика всички трябва да сме космополити в духа на древните стоици.) Това не означава обаче, че пея безкритични, апологетични дитирамби на българите. Просто за разлика от Вас смятам, че имам по-спокойна, балансирана оценка, защото непрекъснато сравнявам по максимално обективен начин нации, държави и култури и виждам, че българите с всичките си достойнства и слабости са най-обикновен средностатистически народ.

В случая е напълно неуместно да се дават турците са пример на българите, по-скоро е обратното. Въобще българската протестна култура особено след 1989 поради своята уникалност заслужава специално изследване.

Иначе турските усилия за демократизация заслужават уважение и възхищение, макар че аз съм скептичен за техния възможен успех. Освен високообразованите светски кръгове в Истанбул, Анкара и други по-големи градове съществува и една друга, по-многобройна необразована, ориенталска, религиозна Турция, която вероятно продължава да си харесва Ердоган, още повече че при него Турция бележи макар и кредитно финансиран и поради това нездрав, но все пак икономически възход.

Иначе на разбрах какво е мнението ви за събитията в Сирия, където опозицията се опитва да свали един диктатор.

Bacho Кольо каза...

"Въобще българската протестна култура особено след 1989 поради своята уникалност заслужава специално изследване."
Съгласен! И снощните протести /поне това което видях в Пловдив, Варна и София/ са живо доказателство как протестират младите и интелигентни българи.