Чух изказване на Иван Станчов, кой, запитан какво ще стане от тия протести (той не само ги подкрепял, но и сам, въпреки преклонната си възраст, ходел да протестира!) каза нещо, което ме порази с дълбочината си: това е свързано, каза той, с възпитанието на тия управници!
Наистина, крайно невъзпитано е когато хората ти искат оставката, когато си направил непростими гафове, да се правиш на ударен, както се прави кликата Олигарски-Станишевич-Местан-Сидерович, да се преструваш, че не чуваш какво хората искат, и вместо да си подадеш оставката (както прави възпитаният човек), да си назначаваш вицепремиер, показвайки, че ти се иска най-нагло да векуваш във властта! Дебелоочието на тия презрени блюдолизци е поразителен признак за отсъствие на каквото и да било ВЪЗПИТАНИЕ. Искат ти оставката, а ти нагло се мазниш и се мъчиш да подкупваш протестиращите с думи от рода на: "Ами ний пък мислим за вас, хората, работим за вашите интереси, ето, намалихме цената на тока, дадохме пари на родилките, не знам си какво още ще направим, само ни оставете да управляваме!". Егати наглостта!
Ето че проблемът на нашата политика е най-вече НРАВСТВЕН, е свързан с невъзпитаността на тия, които ни управляват. Наглост, гьонтапигьозлък, дебелоочие, мерзавщина, арогантност и пр. са все изрази на невъзпитаност, а това са най-дразнещите черти на управниците ни. Почнат ли да ни управляват възпитани хора, почнем ли да умеем да различаваме възпитаните от невъзпитаните, почнем ли да подкрепяме възпитаните и да отрязваме мераците за власт на невъзпитаните, едва тогава и кризата на нашата аморална сега демокрация ще почне да си отива. И работите постепенно ще си отидат на точното място...
Това е моето тълкуване на поразително мъдрата фраза, която чух от устата на тоя стар дипломат Иван Станчов...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар