Тия дни работя най-усилено по редактирането и предпечатната подготовка на новата книжка на списание ИДЕИ, която ще трябва да излезе до към средата на август; това ще бъде 12-тата поред книжка на списанието, което група философи издаваме вече пета година. Много новости ще има в този брой, примерно една от тях е, че за първи път в списанието ще излезе международно многоезично научно и академично приложение, което започваме да издаваме сега-засега в сътрудничество с украински философи от Института по философия към тяхната Академия на науките. Ето в тази връзка искам да се обърна към вас, читателите на списанието, с няколко въпроса, по който твърде много ме интересува вашето мнение.
Първият въпрос е този: как гледате на това приложение, как се отнасяте към тази инициатива? Как възприемате това, че една част от списанието ще бъде отделена за публикуване на чисто научни, по научните стандарти написани статии, и то от учени от различни страни, на различни езици, сега-засега на руски и украински, с анотации на английски; една част от тия статии смятаме да ги превеждаме и на български, ето, в този брой ще има една такава статия, в превод от руски. Ще правим този раздел от списанието в съответствие с всички утвърдили се международни научни и "наукометрични" стандарти. Та ми е интересно как вие, читателите, възприемате това, ето, задавам ви този въпрос. При това искам да направя следното разяснение.
Това не е отстъпление от първоначалната идея на ИДЕИ. Не, аз го възприемам като обогатяване, допълване на онази идея, с която започнахме. Не дезертираме от идеята си, не капитулираме, напротив. Ето какво трябва да знаете, за да осъзнаете защо говоря така.
Първо, ония 120-130 страници на ИДЕИ, с които сте свикнали, а именно текстове, написани "по зова на сърцето" от автори, голяма част предимно млади, които правят своите първи стъпки във философстването, също така вдъхновени, "сократически" изследвания, диалози, дискусии, провокативни разбирания и становища по най-остри и горещи проблеми от "реалния живот", т.е. всичко това, с което вече сте свикнали - и към което, да се надяваме, сте се пристрастили! - вие пак ще си го получавате; те са си запазена територия, от тях няма да се откажем - поне докато аз съм главен редактор на списанието. Та значи вие ще продължавате да си получавате списание ИДЕИ във вида, в който досега сме го правили.
В добавка обаче към тия 120-130 страници вие вече ще имате и нещо друго, различно, "строго академично", научно, а именно статии, писани според утвърдилия се научен стандарт. Така списанието ще се опита да обедини тия две коренно различни, да ги наречем, методологии, два типа философстване, които трудно могат да се съчетаят; ще ги обедини, а също така и ще ги сблъска на страниците си! Аз смятам, че този сблъсък на две мисловни култури ще бъде плодотворен, да, такива са ми очакванията. Защото читателят ще може да сравнява. Да осъзнава алтернативите пред съвременното, пред модерното философстване. И защото ония, които смятат, че философията е наука (а не "свободно занимание") и трябва да се подчинява на утвърдилите се стандарти също ще бъдат по този начин приобщени към списанието; те няма да бъдат остракирани или прокудени; и те си ще получат своето. По този начин списанието ще стане по-богато; така смятам аз.
Такова ми е очакването. Не виждам нищо лошо да опитаме. Като идеята е следната: с течение на времето, когато се появят повече такива текстове (за международното академично и научно издание), това приложение постепенно да се отдели от списанието и да стане самостоятелно; то ще излиза, да речем, веднъж или най-много два пъти годишно, в нещо като алманах към списанието, а пък ИДЕИ ще продължи да си излиза както си излизаше досега, сиреч, ще продължи да си бъде поле за изява на свободомислието, на живото философстване и прочие. Това трябва да имате предвид непременно: само временно, на първо време, като приложение на самото списание ще излизат тези научни и строго академични статии от международния многоезичен раздел; това ще бъде, да речем, в един или два броя, а след това тия две неща ще се еманципират, ще се отделят едно от друго; така поне си го представяме с нашите украински колеги. Ако в процеса на работата се яви някоя по-добра идея, ще я осмислим, а сега-засега така си представяме нещата. В тази връзка много ме интересува как вие, читателите на ИДЕИ, гледате на всичко това; ето, питам ви, настоявам да си кажете смело и честно възприятието. Благодаря ви предварително!
Вторият момент, по който искам да ви запитам, е този: за "външния вид", за корицата на списанието. Знаете, че опитахме, че експериментирахме досега с четири (!) вида корици: първоначалната черна корица, с формат 23,5/16,6, това е корицата, която я правехме в сътрудничество с издателство ИЗТОК-ЗАПАД; това са книжките с портрети на корицата на Сократ, Платон, Аристотел, Плотин, Питагор, Хайдегер, Свети Августин; после пак с тях, с издателя от ИЗТОК-ЗАПАД, преминахме към бяла корица, с по-малък формат (21,5/14,4), две книжки излязоха така, вие ги знаете, едната е с портрет на Ницше, а другата - с портрет на Св. Йоан Дамаскин; след това върнахме по-големия формат, е, малко го намалихме (23,2/15,6), но оставихме корицата бяла (в една допечатка, прочее, направихме корицата не чисто бяла, а леко сива, опитахме и така; това е книжката с портрета на Омар Хайям); оттук-нататък корицата стана цветна, ето, и за това ви питам, добре ли е да е цветна или да се върнем към строгите черно-бели портрети; накрая решихме да издадем списанието в още по-голям формат (23,6/16,8) като възстановим черния цвят на корицата, това е книжката с портрета на Хегел, тя също така е и по-дебела, 176 страници.
На мен ми е много интересно как вие, читателите, възприемате тия експерименти с "външния вид" на списанието. И понеже е време да прекратим с тях и да се спрем на един постоянен вече вид, много ви моля да ми кажете: кой от всички варианти най-много ви харесва? Е, разбира се, ще има хора, на които, предполагам, ще се хареса единия вариант, на други ще се хареса другия, та затова и питам, а пък според предпочитанията ще се ориентираме, за да възприемем най-накрая най-доброто. Затова именно и ви питам. С благодарност ще приема становищата ви. Въпросът не е без значение - както изглежда на пръв поглед.
Ами това е засега. Ако вие имате някакви предложения, моля, смело ги давайте. Също так за всичко, за което ний не се сещаме, предлагайте, ще го обсъдим. Целта е една: списанието да става все по-добро, все по-красиво, все по-приятно да е да го държиш в ръцете си. Има и естетически момент в цялата тази работа, нали така? Той не е за подценяване. На него особено държим. Той може да стане в един момент решаващ, с оглед бъдещето на хартиените издания. Някои ми казват: откажи се от хартиеното издание, направи списанието само електронно. Няма да стане това. Няма да стане скоро.
Или по-добре: никога няма да стане. Дълбоко съм убеден, че хартиените списания имат бъдеще. Особено ако са пълни със "сочен" смисъл, ако страниците им преливат от богат, от щедър смисъл. Само в такъв случай, по моето убеждение, си струва да се хаби хартия - когато смисълът на отпечатваните текстове е пребогат. Тогава заслужават да се отпечатват такива текстове на хартия. А разните му там романчета и прочие могат да се четат на електронни четци. И да се трият след това. Докато ония тестове, които заслужават да се увековечат, да минат във вечността, те заслужават да се излеят и върху хартия.
Така аз виждам нещата. Но това е друга тема. Всичко добро ви желая! Бъдете здрави!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар