Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
1 коментар:
Може би трябва да се кажат някои принципни неща за протестите.
Първо дори в демократични страни не е лесно с масови протести да бъде свалено правителство. Вторo, още по-сложно е положението в авторитарни и тоталитарни режими, които не могат току-така да бъдат поставени на колене дори чрез свръхмасови демонстрации. В този смисъл не бива да се заблуждаваме: не масовите протести свалиха комунистите през 1989-1991. Те бяха само инсценировка и фон, за да изглежда мнимото слизане на комунистите от власт автентично.
Аналогично през 1990 Андрей Луканов сам организира протестите и стачката срещу себе си, за да включи и СДС в правителството и БСП да избяга от отговорност.
Дори 1996-97 протестите бяха подкрепяни от сегменти от БСП и мафията, защото Виденов беше накърнил някои руски интереси.
Поради това абсолютно автентични, спонтанни протести в посткомунистическите страни по правило няма. Винаги има сили, които или ги инсценират, или най-малкото направляват и използват за свои цели.
Положението в 2013 е обаче доста различно дори в сравнение с 1990 и 1996-97. Тогава така или иначе имаше СДС като политическа алтернатива и протестите, макар и дирижирани, в крайна сметка имаха и благоприятни последици за България, защото в СДС имаше едно реформаторско, прозападно ядро, което извърши промени, отиващи отвъд замислите на сценаристите, за което и беше свалено през 1992 и 2001.
Днес както ВЪТРЕШНИТЕ, така и ВЪНШНИТЕ условия са много по-неблагоприятни. Във вътрешен план няма мощна антикомунистическиа алтернатива, комунистическата мафия след 2001 получи възможност да се окопае по безподобен начин, а протестите нямат ясно лидерство и цел. Във външен план въпреки формалното членство на България в НАТО и ЕС Русия е с много по-мощни позиции както международно, така и в страната, отколкото в 1990-те години.
Ето защо трябва да сме скептични за успеха на протестите. Правителството няма да падне в резултат на уличния натиск, а ако падне, това ще е само поредният кръг от играта на заблуда, както стана 1990 с оставката на правителството на Луканов, желана и изчислена от стратезите, за да дойде коалиционният кабинет на Димитър Попов.
Аз продължавам да мисля, че 6 април 2001 е фатална дата в новата българска история. Да си припомним:
Драги съотечественици, днес декларирам целта си да основа и поведа едно обществено движение за нов морал в политиката, за нови икономически решения с нови за България идеи и с нови хора като движеща сила.С това обращение към вас поставям началото на "Национално движение Симеон II."
Ако България след 1989 въобще е имала шанс да се придвижи в посока истинска демокрация, това можеше да стане само след втори мандат на ОДС-СДС. Само че българите се подведоха по Симеон и кукловодите от КГБ и впоследствие позволиха на мафията 12 години да се шири необезпокоявано – предостатъчно време, за да станат процесите на мафиотизиране на страната необратими. Да си спомним, че Третият Райх на Хитлер също продължи 12 години, достатъчно време за изграждане дори на завършен тоталитаризъм.
Публикуване на коментар