Георги Хаджийски, мой фейсбук-приятел, е издал своя книга, а също така е написал интересен текст около перипетиите по издаването й; ето този текст, а по-долу можете да прочетете също и моя коментар към него:
Творчеството е свобода
От днес нашата етнографска литература е обогатена с още една книга – „Драгушиново или за шепота на преданията...”. Книгата е авторски опит да се разкрие уникалният екологосъобразен начин на живот в едно от типичните наши села, който е бил, е, а и ще бъде гаранция за оцеляването на българския начин на живот, неотменна част от който е и хармонията на човека с живата и нежива природа...
***
Всъщност мислех да започна с нещо като: „След близо тригодишни разходки из мъките, прибавени към още пет години издирвания и систематизиране на откритата информация и тази книга е факт – беше издадена напук – с цената на изтегления от мен заем в размер на (ХХХХ) лв., за да самофинансирам издаването й.”
Безспорно за цивилизования свят е абсурдно някакъв си автор, който и да е той, не само да не получи никакъв хонорар за своя авторски труд, но и да затъне в дългове, за да обнародва книгата си. А при всички опити за доказване на противното, дори и при най-трайна нагласа за позитивно мислене, у нас все още абсурдът е много по-силен, отколкото идеите на цивилизацията. И явно това е част от олигархичния модел – модел, който позволява за „интегрираното” в него малцинство привилегировани всичко да става сякаш по магически лесно, а за останалите – „по другия начин” – с цената на невероятни усилия, лишения и жертви. Наистина, колкото една цел е по-трудно постижима, толкова по-висока цена е склонен да заплати преследващият я, но макар това да укрепва силата на неговия дух, все пак дори и най-упоритият просто няма как да не се превърне в обект на присмех от страна на онези, привилегированите, а и най-вече – на техните многобройни лакеи. Да, смешно е да се издава книга в условията на глобалната виртуалност, (още повече – когато нейният автор е направил и сайт на описания обект); още по-смешно е авторът да заплати изцяло издаването на книгата си, при условие, че всички книгоиздатели се оплакват, че в условията на глобалната виртуалност „мишката е излапала книжката”; направо абсурдно е да се пилеят пари и то в условията на криза, но и самото творчество е най-абсурдното нещо – може би защото всяка творческа дейност е бунт срещу ограниченията на действителността и опит за тяхното надмогване. Творчеството е свобода.
Вярвам в свободата, част от която е и пазарната икономика. Ето защо, ако продам целия тираж от 300 бр. с цена на едната книга 6 лв. поне ще имам нулев счетоводен баланс. А изданието е луксозно с 37 хубави цветни фотографии и текстове с доказани качества.
МОЯТ КОМЕНТАР-ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ АВТОРА:
Така, братко, стават тия неща у Нашенско, изпитал съм го на гърба си; не само че няма да получиш хонорар от издателство за труда си като автор, ами сам ще трябва да платиш на издателството и на печатницата за да ти издадат книгата; след това обаче ще ти се наложи да молиш книжарите и търговците на едро на книги да благоволят да сложат книгата ти на щандовете си, а пък те ще казват, че са претрупани от книги, че няма място за да бъде изложена твоята книга, че книгата ти не е "пазарна" и че едва ли ще заинтересува някой читател, сиреч, ще решават от името на читателите дали книгата ти заслужава да бъде пипната от ръка на читател или прочетена; най-накрая, като капак на всичко, като простои книгата ти в складовете и по борсите, непипната от ръка на читател, тогава ще ти се наложи отново сам да платиш и да изпратиш като дарение своята книга на библиотеки, както аз правя напоследък, щото все пак ми се иска книгите ми да стигнат някак до читателите си и да бъдат с нещичко полезно; а най-накрая ще се намери някой интернетен гамен, който ще ти се отблагодари за всичко като те нарече "некадърник", който сам пробутва "тъпите и непотребните си книги", да, и това можеш да очакваш един ден, ето, аз много пъти съм го преживял, и така завършва историята на авторовите премеждия по издаването на книги у Нашенско; не ти желая тази съдба, не ти желая моята съдба, дано теб те отмине тая горчива чаша, която аз изпих до насита, ето това мога да ти пожелая!
Дано книгата ти има успех, дано стигне до читателите си! Ето, правейки ти тази приятелска "реклама" (ще публикувам твоя текст и моя коментар в блога си) се надявам поне малко да съм ти помогнал да те отмине тази тъжна участ като автор.
Извинявай, че почнах да ти пиша на "ти", но иначе, на "вие", думите ми щяха да прозвучат прекалено надуто и изчанчено, затова и минах съвсем спонтанно на "ти"...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар