Ей сега ще видите какви е бисери раждал, раждал и ще ражда ученически мозък юнашки:
“Със задните си части Крум запушил Върбишкия проход, а с предните си части лично дебнел в засада Никифор Гений.”
“Охлювът е едновременно и мъжки и женски, но не може да се възползва от това.”
“Бай Марко бил генерален спонсор на Априлското въстание.”
“Гогол страдал от тройнственост, която се състояла в това, че с единия крак той стоял в миналото, с другия приветствувал бъдещето, а между краката му била страшната действителност.”
“… и тогава той взел ножа и се застрелял.”
“На Онегин му тежало отвътре и отишъл при Татяна да се облекчи.”
“Лелята на лирическия герой, която била още старата майка на Ангелинка, стърчала в средата на стаята с двата си зеленясали зъби като пещера.”
“Селянинът бил заможен: имал свиня и жена.”
“Кучето си тръгна, въртейки с благодарност опашка. Няма много хора, които могат да го направят!”
“Обичайте Родината, майката ви.”
“Червената шапчица минавала през гората, където растели много гъби, и затова не успяла да различи вълка от баба си.”
“Първите успехи на Пиер Безухов в любовта били лоши – той веднага се оженил.”
“Първото околосветско пътуване било извършено от Магелан. За нещастие той бил убит на Филипините и екипажът се завърнал без него. Въпреки всичко, покойният запазил добър спомен от пътешествието си…”
“Tой казал на Серафим да влезе да не го духа вятъра, но Серафим казал да го духа.”
Нека си припомним 12 мисли, изписани със златни букви в съкровищницата на българските кандидат-студентски изпити:
“Пирамидите са се състояли от помещение за покойника, земен ресторант и множество коридори за объркване на учените.”
“Карл V е роден при леля си, защото майка му тогава не била там.”
“Абрахам Линкълн е роден в дървена колиба, която построил собственоръчно.”
“Разликата между царя и президента е тази, че царят е син на баща си, а президентът не е.”
“Смъртта на цар Симеон сложила край на живота му.”
“Вероятно лирическият герой е гей, тъй като при толкова самодиви пита “… кажи ми, сестро, де е Караджата.”
“Христо Ботев налял туба бензин в огъня на революцията със своята поезия.”
“Героите на Елин Пелиновото село намирали утеха попийвайки си в кръчмата, побийвайки си жените и в други сиромашки радости.”
“Лирическият герой на Вапцаров са селяните, с увиснали мустаци и потури, в които обаче има нещо силно, здраво и желязно…”
“По това време е имало и жени-воеводки, които са обладавали по стотина- двеста яки мъже. Но това не било верният път за освобождението на България.”
“Ботев слязъл от Балкана с шмайзер в ръка.”
“Хъшовете тихо пиянствали в кръчмата и чакали топчето да гръмне, за да започнат борбата.”
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
1 коментар:
Смешно ми е да чета тези бисери, но е жалко!
Публикуване на коментар