Някои хора - в случая берлинчанина Milen Radev - не се умориха от "най-висши подбуди" да ни убеждават че трябва да подкрепяме Мутрата... е, няма да стане, при мен тоя агитационен "аргумент" не важи; аз пък мисля, че ако Боко Мутрата е единствената пречка България да бъде путинизирана, горко й на самата България, нищо няма да я спаси от путинизация: Боко няма принципи и без да му мигне окото ще я путинизира още при първото подсвирване от страна на Москва; та ето какво е написал берлинчанина Милен Радев като "аргумент", че трябвало всинца да приклекнем пред Боко и да го подкрепяме от немай-къде:
"Ако ще теоретизираме още две поколения какъв кристално чист и тънко възпитан човек й трябва на чело на България, нея вече няма да я има, потънала в евразийското море от самогонна дрисня. Затова, ако ще и от СИК, но да е умеещ и решен да я задържи на западния бряг. Да е показал, че е готов да изпълнява западни, а не североизточни поръчки.
Ако трябва ще го повторя и за стотен път: За приоритетите става дума! А не за симпатии и преклонение пред вожд или "единствения знаещ политик". Пред лицето на днешната цивилизационна заплаха за България да се търсят и намират естетически кусури е като да отблъснеш някой който желае да те измъкне от кенефната яма, защото не ти харесва, че носи непрани бели хавлиени чорапи."
Ето една от първите реакции на горното, принадлежи на Борис Тодоров:
Чувал съм, че съществуват и понятия като морал, чест и достойнство, г-н Радев!!! Не става въпрос нали краката на Вола миришат на развалени картофи, а за по-простички факти - действията му са със същия аромат. Впрочем, никой от волните защитници на Вола не обяснява защо точно ИПОН е фирмата пазителка на имотите на Лукойл у нас, чийто годишен масраф възлиза на около 100 милиона лъва според преценки в пресата. Това е станало без санкцията на Путин?
Е, това е едно от нещата, които правят вонящите ноги на Вола неприемливи за нормалните политически възприятия. Не е съвсем убедително твърдението, че Вола ни тика към цивилизацията на Европа с милиционерски мурафети и кремълски обвързаности.
Така пише г-н Тодоров. Въпросът за отношението между морал и политика в средите на десницата напоследък се изостря до екстремни висини. Прочее, цялата дискусия, която в момента тече под моя коментар на репликата на М.Радев може да се изчете ето ТУК. Друга една дискусия по същите проблеми тече под оригиналната публикация на откровението на г-н Радев, ето на това място. Там именно счетох за нужно да опонирам ето как:
Тезата, на която по същество залага г-н Радев, именно, че трябва да вървим след победителите (в случая: Боко), а също така и че трябва да ругаем и да плюем победените, е доста съмнителна теза, особено като се вземе предвид това, че днешните победители са утрешни победени, а пък на днешните победени е предопределено утре да са победители; е, какво ще правите тогава, когато победителите и победените си сменят ролите?! Затова да се върви винаги след победителите е дълбоко порочна в морално отношение позиция...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
5 коментара:
Мира Радева твърди, че наесен Реформаторския блок може да се изравни с ГЕРБ. Дано. ГЕРБ са много по-приемливи от БСП, но са си тъпи милиционери и не могат да родят нищо смислено.
Това е един напълно безплоден, умозрителен спор. В посткомунистическите страни няма истински независими, неконтролирани, прозападни партии и личности. Даже може да се твърди обратното: че най-големите поразии на България след 1989 нанесоха не открито комунистическите, а псевдодесни управления на Беров, Симеон и ако следваме анализа на Евгений Дайнов в последната му книга - и ГЕРБ. И наистина тези правителства под маската на не- и антикомунизма могат да си позволяват даже още по-големи безобразия. Трудно е да си представим например по-скандален кабинет от този на Симеон Сакскобургмафиотски не само в българската, но и в европейската история. Когато управляват открито, комунистите са подложени на много по-голям контрол от псевдодесните партии, както впрочем става и сега. Така че парадоксално, но факт: по-добре е България да се управлява (открито) от БСП!
Колкото до някакъв хипотетичен „реформаторски десен блок”, то подобно нещо не съществува. Алтернатива на системата беше само ДСБ, и то докато Костов беше начело. Това не означава, че някаква такава евентуална псевдодясна конструкция при определени обстоятелства няма да събере някой и друг глас. Политтехнолозите вече работят върху въпроса. Само че автентично десните избиратели, които ще гласуват за тях, пак няма да получат нищо, защото и тези „реформатори” са контролирани и зависими.
Аман от конспиролози с претенции...
Не се смятам за „конспиролог” и нямам никакви особени претенции, защото освен всичко „скромность украшает человека” – хаха. Просто предлагам моето виждане на нещата на вниманието на света. Досега обаче не съм чул състоятелни контрааргументи освен общи приказки, че това е „конспирология” или параноя.
Във връзка с това винаги съм намирал за интересно, че дадена съвкупност от факти не само в социалните, но и в естествените науки често може да се интерпретира по диаметрално противоположен начин. Разбира се, селекцията на фактите от безкрайното множество такива и оценката на тяхната тежест също играят роля при интерпретацията. Ето например сега както Ангел Грънчаров, така и аз наблюдаваме уж едни и същи процеси и събития в България, посткомунистическото пространство и света, само че на Ангел му се струва, че комунизмът е рухнал и че България и светът въпреки всичко се движат в посока демокрация, че наблюдаваме последните издихания на комунистическата система и трябва само малко да я подбутнем, за да я доразградим, докато аз настоявам, че „рухването” на комунизма е само фасада и измама, в действителност западните демокрации са пред разпад и че над света отново се спуска комунистически мрак. В случая между другото бих бил щастлив моя анализ да е погрешен, а Ангел и неговите последователи прави. Само че какво, ако аз все пак съм прав?
Иначе съм съгласен, че борбата за свобода и демокрация никога не трябва да се прекратява, още повече че и най-хитроумните планове и сценарии може да се провалят. Само че борбата трябва да се води интелигентно и хладнокръвно, а не първосигнално и емоционално, както става сега при протестите, които все повече се израждат в една абсурдна бутафория и при това умело се манипулират и направляват от кукловодите в сянка. Все пак трябва да признаем, че понякога има и безизходни ситуации и България изглежда се намира в такава безпътица.
Простете, драги учени конспироложе, а Вие лично какво направихте протестите да не са "бутафорни"? С какво помогнахте да придобият характера, който по Вашему трябва да имат? С мърморене пред телевизора ли?! Нещо реално, действено направихте ли? Аман от български мрънкала, който нищо не правят, а към всичко имат претенции!
Публикуване на коментар