Нови жалби, въззивни ропоти и нравствени обръщения към правосъдието

Прекръствам се и започвам да пиша писмено изложение до Окръжния съд в Пловдив, пред който е обжалвано Решение № 2993/05.07.2013 г. на Пловдивски районен съд, постановено по гражданско дело № 19600/2012 г., решение, с което съдът отмени заповед за мое наказание "Предупреждение за уволнение", наложено ми от директорката на ПГЕЕ-Пловдив. Вече нямам сили да пиша подобни документи, но няма как, налага се. Обжалването няма никакъв смисъл, предвид това, че самото дисциплинарно наказание отпада автоматично след по-малко от месец, предвид изтичането на едногодишния срок, в който то по закон действа - или е валидно. Изглежда обаче някои хора нямат друга страст освен да защищават с всички сили своята претенция за "пълна непогрешимост". (Макар че самият Учител Христос е казал, че няма нито един безгрешен човек на тази земя; но Спасителят явно не е подозирал за съществуването на днешните ангелоподобни български администратори.) Ето какво успях да напиша тази сутрин, това е просто чернова на документа, който днес ще редактирам и ще внеса в почитаемия съд:

НАСРЕЩНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА

от Ангел Иванов Грънчаров, ищец по гражданско дело № 19600/2012 г., завършило с Решение № 2993/05.07.2013 г. на Пловдивски районен съд, решение, с което съдът отмени заповед за мое наказание "Предупреждение за уволнение", наложено ми от директорката на ПГЕЕ-Пловдив.

АДРЕС: гр. Пловдив, 40231 ж.к Тракия, бл. 27.., вх. А, ап. 9, тел. 0878209488, ЕГН: 590328...

Написана в отговор на ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА, подадена от адв. Т.Пантов, пълномощник на ПГЕЕ-Пловдив, представлявана от Стоянка К.Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив

В законноустановения срок заявявам писмено, че изцяло подкрепям Решение № 2993/05.07.2013 г. на Пловдивски районен съд, оценявайки го като справедливо, отговарящо на действителното фактическо положение и на обстоятелствата както по реалния обсъждан случай, така и на тези по самото дело, според изложените позиции на страните по делото. Желая в тази връзка да прибавя следното:

- Не е "безспорно доказано", както твърди противната страна, че директорката на ПГЕЕ-Пловдив в мое присъствие била извършила поправката в Заявлението ми за излизане в платен годишен отпуск, където крайната дата от 14 септември е променена на 12 септември, а ползваните дни от 43 на 41; доказано е само това, че поправката е направена от нейната ръка, а това е съвсем друго; тук възниква съвсем оправданият въпрос: а защо тя, след като е била несъгласна с фиксираната от мен крайна дата, не ме е накарала аз да променя собственоръчно въпросната дата - или да попълня нов формуляр на заявлението? Което именно поставя под съмнение "безспорно доказаното" според противната страна поправяне на датата в мое присъствие. В свои писмени обяснения аз съм писал следното: "Да допуснем, че поправката е направена в мое присъствие...", т.е. съм издигал само възможна логическа хипотеза и съм разсъждавал по нея, което съвсем не означава признание за действителното положение;

- Показанията на свидетелката В.Лятева, завеждащ административна служба в ПГЕЕ-Пловдив, а именно, че тя "точно си била спомнила" еди-какво си трябва да бъдат оспорени на следното основание: първо, свидетелят се намира под пълния властен контрол на директорката и няма как даже да си помисли да дава показания, които не са угодни на началничката й; психологически не е приемливо да се допусне, че свидетелят, намирайки се в такава сложна ситуация, би могъл да твърди нещо различно от това, което твърди; поради острия "конфликт на интереси" изобщо не би трябвало да се вземат в предвид показания, дадени в толкова сложна психологическа конфликтна ситуация; второ, много е интересно как така свидетелят, при положение, че е обработил документите на около 70 (!) излизащи в този момент учители в отпуск може да си спомня с такива подробности детайлите най-вече по моя случай; може би предварително е знаел, че трябва да запомни всички подробности по случая, та да може да ги използва в евентуално дело по него в несигурното бъдеще?! Нека, моля, все пак да се държим сериозно, като зрели и отговорни хора;

- Разбира се, съвсем не е доказано, че ищецът, т.е. моя милост категорично е знаел, че трябва да се яви на работа на 12 септември, щото ако беше така, то нищо не пречеше, както винаги съм правил това в своята 30-годишна практика като учител, след свършването на отпуска да се явя на работа в точния ден; самият факт, че това не се е случило, е ясно потвърждение на обстоятелството, че около крайната дата на отпуска е налице съвсем различна фактическа и действителна ситуация и обстановка.

Но има нещо още по-важно, което защитата на противната страна така старателно премълчава. Да допуснем, че ние, двете страни, администрацията и аз, служителят, добросъвестно сме се уговорили и съгласили, че трябва да се явя на работа на 12 септември. В такъв случай възниква логичният въпрос: щом като на 12 септ. администрацията установява, че моя милост не е на работа, и щом, както тя твърди, тогава се е явила потребност от мен (изпит на задочен ученик), защо администрацията не ми позвъня по телефона (живеем в XXI-я век, века на свръхразвитите мобилните комуникации и технологии!), а старателно мълча, изчаквайки аз да не се явя на работя цели два дена?! Не доказва ли това, че администрацията, търсейки отчаяно някакъв повод да ме накаже, сама е организирала този капан, като предпоставките за това са създадени още с обещанието от директорката, че на тия два дни, 12 и 13 септември, аз ще мога да ползвам компенсации заради дежурството ми в периода от 20 август до 3 септември, време, в което, въпреки че бях в платен годишен отпуск, бях поставен в положение да бъда в "служебно разположение" на администрацията, т.е. да чакам тя да ме извести когато именно и в кое училище ще бъда дежурен като квестор за ДЗИ! Повече от десет дни аз бях "в разположение" на администрацията, пренебрегвайки свои тежки семейни проблеми, ето точно затова с директорката имахме уговорката да ползвам тия два дни компенсация. Това, именно служителите, бидейки в платен годишен отпуск, да бъдат същевременно "в разположение" на администрацията, е нейна порочна практика, показваща колко въпросната администрация изобщо уважава правата и достойнството на своите служители. В тази нравствена ситуация е съвсем допустимо да се признае, че в нейния стил е да подведе служителя (в мое лице) че е в платен отпуск до 14 септември, и в същото време злонамерено да организира по този начин "две самоотлъчки", които именно, според параграф в Кодекса на труда, са достатъчни за неговото уволнение! Ето това, че представител на администрацията не ми се обади във въпросните два дни (което е съвсем естествена и обичайна практика), да ме попита как съм, жив ли съм, здрав ли съм, да ми каже добронамерено, че се налага да изпитам даден ученик и прочие, е точно свидетелство, че е налице злоумишлено подвеждане; да, това не беше направено, администрацията в тия два решаващи дни упорито и коварно мълчи - какво показва това нейно така упорито умишлено мълчание? Показва недобронамереност, показва и демонстрира зъл умисъл. Точно това показва и демонстрира!

Понеже адвокатът на ответницата си позволява твърде много да спекулира, с оглед да "докаже" недоказуемото, искам да покажа как именно всичко протече в деня, в който директорката ми разреши въпросния платен годишен отпуск. Ето как стана всичко:

След последния учителски съвет пред кабинета на директорката е гъмжило от нетърпеливо чакащи изморени учители, които имат една-единствена мечта: директорката колкото се може по-скоро да им подпише заветната молба за излизане в отпуск - и да се махнат от училището! Гъмжилото, опашката е голяма, това пък, предполагам, е най-щастливия ден за директорите: царствено седнали на своя пиедестал, те, с писалка в ръка, показват своята непомерна величавост, разпореждайки се с човешките съдби, именно подписвайки молбите на подчинените за излизане в отпуск. Чака се понякога с часове! Някои щастливци предвидливо са заели по-предните места, други като мен чакат по-назад в опашката. След много чакане идва и моят ред. Влизам в кабинета на директорката. Тя вече видимо е изморена. Обяснявам й случая си: че съм писал молба за освобождаване от квесторство заради нуждата да се грижа точно в този период за моята болна майка, инвалид със 100% инвалидност, която точно в този период трябваше да бъде закарана от мен на лечение в санаториум, упоменавам също отказа на директорката да ме освободи от квесторство, после обяснявам, че ми се е наложило да направя едва ли не невъзможното, именно, да променя датите за пребиваване на майка ми в санаториума, но че тези нови дати (от 1 септ. до 14 септември) изискват да ми разреши сега да бъда в платен годишен отпуск до 14 септ. включително, щото именно на 14 септ. ще транспортирам майка си от санаториума до дома; показвам й молбата си за излизане в отпуск, в която съм фиксирал тези дати. Директорката с отегчение ме слуша, но си личи, че е крайно изморена; с премрежен замечтан поглед ми казва "Да, да, Ангел, няма проблеми, можеш да се явиш направо на първия учебен ден, аз ще кажа на Веска, секретарката, да уреди юридически въпроса!". Благодаря сърдечно за великодушието на директорката, оставям молбата си при секретарката и, щастлив, излизам в коридора, където тълпата чакащи сякаш се е увеличила: днес е щастлив ден, днес всички излизаме в отпуск!!!

Така беше тогава. Аз лично, кълна се, нямам никакъв спомен тя да е поправяла датите в моето заявление; това е могло да стане и впоследствие. Факт е обаче, че когато се явих на работа на първия учебен ден, на мен ми дойде като гръм от ясно небо ето това заявление на директорката, направено в коридора, в радостната суетня на първия учебен ден; тя ме погледна със съвсем променено ледено лице, със смразяващ студен поглед и ми рече:

- Ти защо отсъства цели два дни?! Ти защо закъсня от отпуск с цели два дни?! Това вече се нарича самоотлъчка, две самоотлъчки даже! Ще бъда безкомпромисна тоя път! Този път ще си получиш заслуженото!

Това бяха думите й, заради които за малко не получих инфаркт: директорката прекрасно знае, че имам болно сърце. Както и да е, тя веднага ми нареди да пиша "обяснения". Докато течеше припряната и весела суетня около първия учебен ден аз пишех своите първи за тази учебна година "писмени обяснения". Добре започна за мен учебната година, няма що, хубав номер ми скрои директорката! В тая същата година писах безчет пъти какви ли не "писмени обяснения", наистина ми провървя, директорката ми сложи "великодушно", както самата тя се изрази, "в израз на човечност", наказанието "Предупреждение за уволнение", а не, както благоволи да се изрази, директно да ме уволни (Думата "директор" дали не иде от "директно"? Или иде от "диря", какво ли толкова дири един директор: може би дири причини и поводи да наказва?!). Та в тази паметна година, която ми тръгна така фатално (защо ли само мен ме сполетя тази фаталност, дали такава една зла участ не е била старателно подготвена и режисирана?), се случиха какви ли не събития, кое от кое по-фрапиращи и по-екстравагантни, все по волята на всевластната директорка. В един момент от постоянния тормоз, на който бях подложен от администрацията, здравето ми рухна, наложи се да постъпвам в болници, после бях изпратен от лекарите на ТЕЛК, бях инвалидизиран с 60% инвалидност, а към март месец стигнах дотам, че не само здравето, а и животът ми беше поставен под въпрос: наложи се да ми бъде проведена животоспасяваща черепно-мозъчна операция по изваждането на хематом (кръвен съсирек) от черепа, получен от сътресение на мозъка и мозъчен кръвоизлив, причинен в резултат на падане в банята в ранната утрин на един понеделник, в която, стресиран от възможността да не би, не дай си Боже, да закъснея за час в училище, се подхлъзнах на мокрите плочки, паднах и се ударих така, че за малко не си разцепих главата! Но и по времето преди и около операцията аз не бях оставен на мира от вездесъщата администраторка: под нейно влияние помощник-директорката на училището и също така синдикален лидер (!) на една от синдикалните организации (тази на ПОДКРЕПА) заведе съдебно дело за "обидни мисли", които тя била открила в моя философска книга, именно в книгата ми НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие "Есета за освобождаващото образование"). Тоест, даже и в такива тежки жизнени обстоятелства, които биха умилостивили всяко едно сърце, тормозът върху мен продължи. Давам този пример, за да се открои по-ясно създалата се в училището психологическа атмосфера, на фона на която такъв въпрос около организирането на моите "самоотлъчки" в самото начало на учебната година е нещо като детинска игричка!

Моля уважаемият съд да прости емоционалното ми вълнение, съдържащо се в този текст, но аз не мога да пиша с безразличие, с чиновническа студенина по тия въпроси, които ме касаят живо, понеже, както се вижда, даже животът ми в един момент заради тях беше поставен под въпрос. Благодарение единствено на Божията милост и на благородната лекарска помощ мен все още ме има и аз мога в този момент да пиша настоящия текст. Искам да добавя и ето това.

Фрапиран от изявлението на директорката в първия учебен ден за "своеволно неявяване на работа в два последователни работни дни" и не разбирайки какво става, аз под влияние на силната емоция и опитвайки се да проумея случая, съм писал в своите писмени обяснения някои неща, с които сега адвокатът на ответницата не пропуска да спекулира. Аз тогава наистина не знаех, че крайната дата на молбата ми за отпуск е задраскана и поправена, вместо 14 септ. на 12 септември, бидейки в пълна неяснота какво се е случило, разсъждавам съвсем напосоки, импровизирам, правя какви ли не допускания, изразявайки пълното си неразбиране за случващото се. Не е коректно според мен да се спекулира с текст, писан в такава една тежка психологическа и фактическа ситуация. Само това ще си позволя да кажа по този пункт.

По тезата, изразена във въззивната молба от името на ответницата, адв. Т.Пантов, разглеждайки спора по същество, си позволява да издигне абсурдната и незащитима теза, цитирам в тази връзка първо въпроса, който той поставя: "Виновно ли е извършено нарушението на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работника на работа в два последователни работни дни, след като е знаел на коя дата трябва да се яви на работа?"; а съобразно така поставения въпрос тезата му, разбира се, е: да, виновно е извършено това нарушение. Другояче и по-просто, по-човешки казано, тезата на опониращата страна е следната: ищецът, т.е. моя милост, нарочно и без никакъв смисъл, но все пак умишлено и "виновно" не се е явил на работа в два последователни работни дни, прекрасно знаейки, че в тия два дни трябва да е на работа! Теза, която звучи гротескно-абсурдно - и то в една крайно екстравагантна, куриозна даже абсурдност. Съзнателно действащите, разумни същества, каквито сме ние, човеците, не постъпваме така, не правим така, не допускаме такива напълно безсмислени действия, щото ако допуснем, че правим така, животът ни би се превърнал в невъобразим абсурд. Или може би адв. Т. Пантов си позволява да твърди, че моя милост, именно ищецът по делото, съм до такава степен психически увреден, че действам изцяло ирационално, правя неща, които нямат никакъв смисъл, т.е. не идвам на работа просто ей-така, просто защото така ми се е прищяло - или така ми е хрумнало?! Аз бих си позволил г-н Пантов да има добрината да развие тезата си за моята психическа увреденост и невменяемост в едно друго дело, което г-жа ответницата би могла да насърчи и финансира. Тук обаче, в това дело, мисля, че не е нужно да губим времето на уважаемия съд с обсъждането на подобни екстравагантни, абсурдни и съвсем нелепи тези.

Да, аз бях подведен от администраторката, от директорката на ПГЕЕ-Пловдив да се явя на работа на не на 13 септ., както тя твърди, че сме се "били разбрали", а на 17 септ. (15 септ. в тази година се случи в съботен ден). Първо с поправянето на датата и издаването на основата на поправената молба за отпуск на заповед, с която ми разрешава отпуск до 12 септ., за която дата аз обаче не бях уведомен - и препис от която не ми бе връчен, както е в законно-установеният административен ред във всяко нормално функциониращо учреждение. Не звучат сериозно обясненията на противната страна, че служителят, след като вече е излязъл в законно полагаемия му се годишен отпуск, трябва след два-три дни, в които заповедта вече ще е готова от претрупаната с работа канцелария, да мине през учреждението, за да си получи копие от заповедта! Пък и има нещо друго: след като е практика в това учреждение служителите да излизат в отпуск без да им бъдат издадени съответните за това писмени заповеди, канцеларията може поне да ги уведоми по телефона за параметрите на отпуска, особено след като са били нанесени някакви корекции! Но законният ред е да им бъдат връчвани писмени заповеди за разрешения им отпуск. Това в нашето учреждение не се прави. Ето че за случилото се вината не бива да бъде хвърляна само върху едната страна, тя трябва да бъде прецизирана. Районен съд в Пловдив правилно отсъди чия е тази вина и отговорност - със своето решение, с което отмени заповедта за наложеното ми дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение".

Ползвайки се от случая, който законът и процедурата ми разрешават, се осмелявам да издигна, въз основа на написаното по-горе, следната насрещна въззивна жалба, признавайки, че изобщо не съм наясно с процедурните тънкости, за което моля уважаемият съд да ме извини.

Моля съдът да осъди ответницата, в лично качество, да ми заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева за това, че с действията си като директор на ПГЕЕ-Пловдив, в качеството ми на преподавател по философия и гражданско образование в същата гимназия, ме подложи на груб, политически мотивиран административен произвол, на унизително и дискриминационно отношение, на недопустим всекидневен тормоз, на дискредитиране пред колегите и пред учениците, довело до накърняване на личното ми достойнство и престижа ми като личност и преподавател и до рязко влошаване на здравословното ми състояние, с многократно постъпване за лечение в болница и в крайна сметка до изпращането ми в ТЕЛК и последващо инвалидизиране - и причинило ми невероятни тежки морални, нравствени, психически и физически щети. Надявам се, такова едно разширяване на обема на иска ми е допустимо, предвид това, че в първоначалния вариант на исковата си молба аз бях включил този момент за обезщетяване за неимуществени вреди, който след това беше отделен в отделно дело към Окръжния съд, което аз обаче нямах възможност да водя поради рязкото влошаване на здравословното ми състояние и постъпването ми в болница за операция. Разбира се, апелирам също така уважаемият съд да потвърди решението на Районен съд в Пловдив, с което заповедта за дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение" беше отменена.

29 август 2013 г. С УВАЖЕНИЕ: (подпис: А.Грънчаров)

Пловдив

ЗАБЕЛЕЖКА: Публикуваният вариант е конспект (ръкопис), не е официалния документ, който ще бъде внесен в съда, а е нещо като негова чернова. Предстои обсъждането на този вариант с квалифицирани юристи, след което именно и ще бъде направен окончателният документ за пред съда.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo