Становище на гражданина Радомир Парпулов по повод превръщането на Ташкюпрю джамия (Ташкия Джамия) на бул. „Шести септември" в Пловдив в... кръчма:
Не зная да ли съм точен, но според мене "вандализъм" означава унищожаването на културни ценности. И какъв по-голям вандализъм от това да превърнеш едно място за молитва в място за пиене, ядене, а често пъти и напиване?!
Ама не било християнски храм! И какво от това?! В София църквата “Свети Седмочисленици” е била “Черната джамия”. Това, напълно понятно, не води до възмущение. Място за една религиозна практика е станало място за друга религиозна практика. Все пак евреи, християни и изповядващите исляма вярваме в един и същи Бог.
Който не е съгласен да пита богословите. И затова, ако сте вярващи, “Дайте Божието Богу и кесарювото - Кесарю”.
Другото са го правили вандалите като превзели Рим...
ЗАБЕЛЕЖКА: Със становището на г-н Парпулов съм изцяло съгласен.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар