Току-що влизам в интернет и забелязвам, че съм получил поместеното по-долу съобщение от една дама, чието име запазвам в тайна, тъй като не съм искал съгласието й да публикувам нейното съобщение; в него, както ще видите, става дума за изявление по мой адрес на видния "остатъчен седесар" Александър Йорданов, от доста време превърнал се в пътуващ проповедник и агитатор на Боко Борисов и на неговата "партия" ГЕРБ; та ето само съобщение, в което се показва как Ал. Йорданов е благоволил да ме оплюе, пък вие сами съдете за какъв "морал" свидетелства такова едно недостойно поведение на бившия ни "дипломат":Драги г-н Грънчаров, простете за безпокойството, но ще си позволя да ви постна едно изказване на Ал. Йорданов, с което той целеше да уязви мен, но по косвен начин намеси и Вас като мой приятел във Facebook. Не знам дали имат значение за вас думите на Йорданов, но аз счетох че обидата към Вас е меко казано цинична. Ако сметнете за необходимо- вземете отношение. Ако ли не, приемете поста като лична информация. Ето какво си позволи да напише въпросният г-н:
"Г-н Влайков, вие рядко вземате думата, но винаги казвате нещо смислено. Разбира се, че групата е свободна и за влизане и за излизане. Никой никого не е вързал да седи по цял ден тук. Да бъда арбитър на разменени обиди не мога. Ето, чак сега поглеждам профила на г-жа Спасова и виждам, че тя има сериозни приятели - генерал, политик, фенка на Берое, уважавания от мен бивш народен представител Иван Иванов, че дори завършилия в Ленинград виден максист-ленинец Ангел Грънчаров! Може би с тях си общува по-пълноценно? Нека тогава не се измъчва тук. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар