Не потискай поривите на човечността си - отдай им се!

Вчера бях на откриването на учебната година в ПГЕЕ-Пловдив - училището, в което работя; присъствах там по-скоро като гражданин, тъй като все още съм в отпуск по болест. По време на тържеството, пък и след него, като си тръгнах да се поразходя из града, ме овладяха едни мисли, в резултат на което стигнах до следното прозрение: реших да напиша едно писмо. И то писмо до дамата, която, обидена от мои думи по неин адрес, написани в моя книга, ме даде под съд за "неимуществени щети"; тази дама е помощник-директор на същото училище и също е синдикален лидер на учителската организация към КТ ПОДКРЕПА. Публикувам писмото до нея в блога си неслучайно, сами ще разберете защо:

До г-жа Камелия Стоянова, помощник-директор на ПГЕЕ-Пловдив

КОПИЕ: До г-жа Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив

Уважаема госпожо Стоянова,

Вчера присъствах на откриването на учебната година в нашето училище. По време на тържеството ми се откри следната истина. Искам да я споделя с Вас.

Ние двамата, стана така, напоследък доста разговаряхме. И често спорим. Но има нещо, което забравяме. И което е фундаментално важно. И то е: че сме хора, че сме човеци. Да, преди да сме каквито и да било други, най-напред сме човеци, човешки същества. И трябва да си останем такива. Да си човек е най-важното. Човек в истинския смисъл на думата. Изхождайки от тази презумпция, искам да Ви кажа следното. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo