Явно тази сутрин съвсем ще си загубя времето (вместо да напиша нещо по-сериозно), но попаднах случайно на една крайно нагла манипулативна статия на Петър Волгин (някои подигравателно го наричат "нашият нов Ленин") с претенциозното манипулативно, сиреч лъжливо заглавие Защо радикалният капитализъм води до радикална деградация?; изглежда въпросният Волгин иска да се прочуе, подобно на съименника си Ленин, и да се представи за нещо като "гениален теоретик" и затова, изцяло подражавайки на недоразумението Ленин, е скалъпил едно писанийце, в което, ако махнеш лъжите, нищичко няма да остане, ще остане само въздух под налягане или вятър. Прочетох този така манипулативен и нескривано лъжлив текст и се възмутих необичайно; разбира се, мога да опровергая всички до една от "тезите" на въпросния Волгин-Ленин, но, да ви призная, не ми се рови чак в такива мръсотии, гнусничко е; иначе писаницата на Волгин-Ленин е изцяло в духа на онова отвратително крайно идеологизирано и манипулативно писане, което ние, по-възрастните, помним от ерата на блаженопочиналия комунизъм. Туй момче, изглежда, имам предвид Волгин-Ленин, е завършило някаква специална школа по скалъпване на комунистически мистификации и лъжи, или пък това, тъй да се рече, си му е природно обременителен "талант", дължащ се на душевна низост, опороченост, извратеност и на свръхразвита, направо патологична склонност към лъженето. Та понеже все пак има хора на тази земя, които обичаме не лъжите, а само истината, та ми се налага да напиша няколко думи, за да покажа пълната несъстоятелност на твърденията на този така нагъл Волгин-Ленин. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар