Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 16 септември 2013 г.

Ей, хора, моля ви, нека да спасим младите от безжалостната преса на човешките души, в каквато се е превърнало днешното училище!



Днес е първият учебен ден. Много лицемерно-патетични и кухи приказки ще се изприказват днес от разните му там официални и казионни лица, които с подобно говорене само показват, че изобщо и съвсем не им пука за случващото се с нашите деца в училищата - камо ли пък да им пука за тежката ситуация в българското образование. Мазнят се, лигавят се, било пред учителите, било пред учениците (а най-вече пред камерите на репортерите!), но ако поне малко поне им пукаше за учениците или за учителите, нямаше да говорят така, а щяха да кажат поне една човечна дума. Истинските, сериозните проблеми в българското училище и образование най-старателно се заобикалят, за тях почти никой не говори, имам предвид официалния истеблишмънт‎. Те са забранена тема, ако някой си позволи да говори за това, неговото се оценява за "лош вкус", за "лош тон". Е, аз ще поговоря точно за това, за което днес никой няма да говори. Ще кажа това, което днес никой няма да каже. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

1 коментар:

Анонимен каза...

Точно в целта, Грънчаров. Чудесен пост!

Тотю.