Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 15 октомври 2013 г.

Наистина, защо Йовчев, вицепремиерът, отиде така показно на лекцията на Иван Костов в НБУ, не само отиде, ами седна на най-предното място?



Наистина, защо ли Йовчев, вицепремиерът, отиде така показно на лекцията на Иван Костов в НБУ, не само отиде, ами седна на най-предното място? И не само седна на това място, ами и дори се изказа? Не вярвам да е отишъл заради един прост или гол интерес, за да отиде, най-малкото и питал началството си, получил и разрешението му, това означава, че отиването му е един знак. Знак на какво е присъствието му на тази лекция е хубав въпрос, над който си заслужава да се помисли. Моят кратък отговор е следният: с изпращането на Йовчев на лекцията на Костов управляващите де факто казват следното:

"Ние, Костов, сме крайно объркани и не знаем какво да правим, ние се изложихме яката, ала ни се стои още във властта; ти обаче знаеш какво трябва да се прави, за да излезе страната от кризата, ето, ние сме готови и теб да слушаме, само и само да сме във властта. На всичко сме готови, на всякакви унижения сме готови, само и само да останем във властта. Костов, без теб страната отива на поразия, молим те, помогни ни, подскажи ни нещичко, та белким работите потръгнат?".

И т.н. Горе-долу това казва, без да иска и без да си дава сметка, тоя вицепремиер Йовчев, щом е отиде на срещата с Костов и не само отиде, ами е седна на най-първия ред, и не само че стоя като примерен ученик на първия ред, ами дори и се изказа, дори и зададе въпрос, дори и похвали Костов за инициативата си...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

1 коментар:

Анонимен каза...

Комунистите наистина биха искали да ползват експертизата на Костов, защото знаят, че е най-добрият, но така, че те да са на власт, а той да предлага само неполитически, „експертни” решения, които да не засягат тяхната реална власт. Неслучайно Костов 3 пъти беше поставян от тях за министър, респ. министър-председател, за да спасява България от безизходно положение. Докато той се ограничаваше само до „експертна” дейност както в правителствата на Попов и донякъде на Димитров, те нямаха нищо против и го търпяха. В момента обаче, когато започна да се изявява като политик, и то антикомунист, стана неудобен и се наложи да бъде свален, както стана 2001.