.
.
.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
9 коментара:
Да очакваме следващата част: история на гастрономическите идеи. И после: символика на яденето. :-)
"Философия на яденето", добре звучи, звучи съвсем по български! :-) Е, на храненето де, все тая. Изглежда доста печеливша е тази тема, щото народът у нас набляга най-вече на яденето, бидейки предимно материалистично настроен. Ти българина с духовни храни недей да искаш да го храниш, той така лесно няма да се остави да го преметнат; той си обича истинското ядене, по възможност да е от месце, с ракийка, винце и всичките му там салтанати. Интересното е, че ето, и философите у нас откликнаха на "нуждине на духа на самото време" и са започнали, както гледам, да развиват вече на едно високо теоретично ниво тая общобългарска склонност да се плюска, аз лично, до този момент, във философията проблемът за плюскането не го бях срещал, ето, оказва се, че поне в туй отношение ний, българите, пак сме новатори. Как да не се изпълни човек с чувство за национална гордост като осъзнае колко сме напрадничави, като сме все в авангарда на духовното, с извинение, развитие на человечеството!
Българите били материалисти и обичали да си угаждат в яденето и пиенето - това е интересно и направо сензационно. А можете ли да посочите кои народи по света не обичат яденето и пиенето, а са идеалисти и се хранят само или поне предимно с „духовна храна”? Ще съм ви много благодарен за конкретни примери. Може би към тази категория спадат американците, за които не яденето, а както знаем плюскането е един вид национален спорт? Или французите или италианците? Френската и италианската кухня са прочути – това основание за гордост или за срам трябва да е за тези народи?
Учудвам се освен това, че един професионален философ се удивява на „философия на яденето”, защото за повечето човешки дейности, та били те и съвсем битови и банални, може да се разсъждава във философски план. В този смисъл има и „философия на колоезденето”, и „философия на алпинизма”, и „философия на пианизма”, на парите, тялото и какво ли не още.
Ако напишете в google „философия на яденето” на някои от големите езици, ще видите колко материали излизат. Даже се предлагат и съответните университетски курсове. Помислете само за връзката между яденето и хедонизма и т.н. Има дори нова научна дисциплина „гастрософия”.
Между другото философът Робърт Нозик препоръчва от време на време да се концентрира вниманието и да се рефлектира върху автоматични или тривиални дейности като дишане и хранене, протичащи иначе несъзнателно или полусъзнателно, защото така се постига по-висока степен на самосъзнателност и рефлексия.
А философия на пиенето на ракия има ли? :-) А философия на простащината?
Нещо не сте ме разбрали, мен не ме удивлява, че е написана такава книга, разбира се, че може да бъде написана и че няма нищо лошо в това, че е написана такава книга. Мен ме удивлява това колко радушно тази книга ще бъде приета от природонаселението, щото говори за най-съкровените емоции на огромната част от българите, които, изглежда, освен за ядене, за пиене... и "за ей-тия три неща" за друго не мислят - и не копнеят. Сфащате ли за какво именно става дума? Не е вярно, че французи, американци или каквито и да било други били превърнали храненето в нещо като национален спорт, това просто не е вярно. Американци, французи и пр. (в мнозинството си) ядат, за да живеят, докато у нас мнозинството от хората са доведени до положение да живеят за да ядат - за да мислят какво ще ядат. Сократовото изречение е особено удачно в случая за да се охарактеризира общобългарската отдаденост на плюскането. Навсякъде по света се яде и се злоупотребява с яденето, храненето е превърнато и в респектираща култура в много региони по света, но у нас то е центърът, около който всичко се върти. В тази връзка "философията на плюскането" е особено подходяща за мнозинството от сънародниците ни. Тя ще даде много вълнения на техния търсещ дух. Приветствам написването на тази книга. Радвам се, че философията най-после намери път към най-съкровените кътчета на душата на нашия сънародник...
Вие явно продължавате да живеете с убедеността в българската изключителност, особено в лошото, и е безсмислено да се правят опити да бъдете разубеден. Все пак за един философ би било здравословно да има по-широк поглед върху света и върху други култури и народи, защото тогава много бързо ще бъде излекуван от манията за българската изключителност.
Мога да ви уверя, че другите народи са не по-малко, а дори много повече пристрастени към яденето и пиенето от българите. Българите имат при това завидна култура на храненето и пиенето и свидетелство за това е не на последно место подиграваната от вас култура на консумация на ракийка, впрочем заета от турците - прочутото раки-кефи - напълно непознато извън Балканите. Впрочем пример за висока култура на храненето и пиенето и на начин на живот са англичаните на Слънчев бряг, самият Вие бяхте сложили филмче за тях в блога си.
Една от тезите на авторката на филмчето беше, че в България алкохолът е евтин, затова англичаните се «оливат». Интересно обаче защо други народи не се освинват като англичаните на Слънчев бряг, дори руснаци и германци, иначе прочути алкохолици, се държат по на ниво.
Но всичко това не се брои. На света има два изключителни народа: евреите като богоизбрани и българите, съчетали според Ангел Грънчаров всички мислими и немислими отрицателни качества в себе си. Т.е. от 7.1 милиарда души население на Земята имаме около 13-15 милиона евреи и около 14 милиона българи, които не се вписват в никакви схеми.
Милион пъти Ви казах, че разсъдъчни твърдения от рода на "и другите народи са досущ същите като нас" само показват, че съвсем не схващате за какво става дума, което пък говори, че е чиста загуба на време да се опитвам да ви обяснявам онова, за което пиша, а именно, че господстващият материалистически манталитет у нас е довел до отчайваща вакханалия на простащината и на бездуховността; съвсем с нищо не може да ни помогне това, че и сред други народи се наблюдават подобни тенденции...
Интересно е също това, че не успяхте да схванете и нещо друго, а именно, че съвсем не е задължително философите да мислят така, че да се харесват на този или онзи или пък еднакво, шаблонно или, накратко казано, като Вас самия и пр., тъй че Вашите предписания за това "какво би било здравословно" или "правилно" да мисли един философ са най-малкото неуместни...
Откровено казано всеки път, когато се натъкна на твърдения за изключителността на този или онзи народ, се дразня и спирам да чета или слушам. Не че народите нямат характерни национални черти, но да се свежда всичко до тях и с тях да се обяснява всичко, е несъстоятелно. Освен това философията според мен е пределна генерализация и се интересува най-вече от общочовешкото, а не толкова специално от португалците, замбийците или индонезийците например.
Колкото конкретно до тезата за материализма на българите, в случая в храненето, мисля, че може да се аргументира точно обратното: че българите са прекалено трезви и аскетични. Големият познавач на българите, днес полузабравеният историк Димитър Маринов преди около 150 години пише, че българинът може да се храни и добре, но това става обикновено само по празници и през зимата, докато през летния сезон той се храни набързо само с хляб, чушки и оцет, за да не губи време. Резултатът според Маринов са болести и физическо и умствено израждане.
В случая е редно да сравним българите с техните съседи и тогава откриваме, че в България липсва сръбската обсебеност от кафаните и гръцката обсебеност от таверните, където се прекарва по-голямата част от деня в ядене, пиене и раздумки, т.е. тези народи наистина живеят, за да ядат.
Между другото знаете ли какво става всеки петък в Лондон? Ами тогава „великите” „елитни” финансисти от Ситито, докарали света до фалит, се напиват и вземат наркотици в лондонските кръчми и по улиците чакат в пълна бойна готовност линейки, за да откарат поредните жертви в болниците. Така че освинването на англичаните не става само по южните курорти.
Тук е мястото и да се развенчае още един мит, а именно за „материализма” и „хедонизма” на древните римляни, които денонощно се отдавали само на пиршества, банкети и оргии. Наистина особено в имперската епоха някои императори и много богати римляни са организирали много пищни пиршества, но като цяло ХРАНАТА В ДРЕВНОСТТА Е БИЛА ПРОСТА И ГЛАВНО ВЕГЕТАРИАНСКА. Месо се е ядяло сравнително рядко. Освен това римляните не са имали много от съвременните продукти като картофи, домати, чушки, цитруси (!!), кафе, какао, тютюн и др. В древността всичко се е въртяло около хляба, маслините, зехтина и виното.
Ето че потвърждавате тезата ми, без да си давате сметка за това: виждате ли колко Ви е приятен разговора за яденето?! :-) Прочее, българите преди 100 или 150 години са били доста по-различни от сегашните българи, особено в това отношение, по отношение на плюскането...
Публикуване на коментар