В най-синтезиран вид моето гледище за комунизма - като отговор на въпроса "Жив ли е комунизмът днес?", зададен ми днес във Фейсбук:Комунизмът е бил мъртъв още преди да се е родил, именно като идея. Той е една мъртвородена идея. Мъртвороденото няма как да умре по причина на това, че никога не е било живо. Точно защото е мътвешка идея, идеология и доктрина, комунизмът донесе толкова много смърт и разруха. Ако нещо е било живо, ако то е носило живот в себе си, ако нещо е било вярно на живота, то тогава просто не е имало как да носи и да сее само смърт.
Комунизмът когато е възникнал е бил наречен от създателя си (Маркс) "призрак" ("Един призрак броди из Европа - призракът на комунизма..." - така започва "Комунистическият манифест" на Маркс); значи при възникването си комунизмът е бил призрак, по време на възхода си е вилнеел, яростно размахвайки косата на смъртта, а при западането си той, няма как, набързо, без изобщо да умре, направо... вампиряса!
Днес комунизмът съществува под формата на вампирски сборища, оргии на вампири, дето се черпят с кръв... и пак убиват де що живо видят на земята. Аз мисля, че вампирясалият комунизъм е още по-опасен от комунизма като призрак или комунизма като неуморен косач на смъртта от ерата на неговия възход и триумф...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
1 коментар:
Аз бих възприел този Ваш коментар по-скоро алегорично и метафорично, защото комунизмът си беше и в много отношения е съвсем РЕАЛЕН и ЖИВ феномен, иначе няма как да обясним на поне 100-те милиона негови жертви, че те са били избити от нещо неживо и едва ли не несъществуващо. Споделям обаче Вашето отвращение от тази антихуманна теория и практика. Според мен е много важно да се подчертае, че комунизмът още на теоретично ниво като ИДЕЯ е неприемлив, защото един от стандартните аргументи е, че комунизмът сам по себе си е хубава идея, но за съжаление извратена от практиката. В действителност комунистическото общество е една антиутопия, в която аз не бих искал да живея, дори да беше възможно да бъде постигната ненасилствено.
Маркс и Енгелс много са се пазели да опишат това общество конкретно, но в Манифеста все пак дават някои от неговите основни характеристики и те са повече от отблъскващи. Истината е, че реалният социализъм беше, така да се каже, много по-мек и хуманен от описаното от Маркс и Енгелс общество. Ленин в началото с военния комунизъм в много аспекти се опитва да осъществи замислите на Маркс и Енгелс максимално близо до Манифеста и бързо се убеждава, че това невъзможно, защото е в пълен разрез с човешката природа.
Има още един важен момент: Вие казвате, че комунизмът вампиряса и в това има голяма доза истина, но нещата са по-сложни. Комунистите имат невероятна способност да се променят и адаптират към външните условия, без в действителност да се променят. Историята потвърждава това: Ленин започва с масови репресии и военен комунизъм, после с НЕП преминава към „пазарна икономика”, Сталин прекратява НЕП, колективизира селското стопанство, индустриализира страна и прибягва отново до масови репресии, Хрушчов „либерализира” системата, при Брежнев и Черненко има „застой”, но КГБ вече не действа така твърдо навътре, при Андропов и най-вече при Горбачов има „перестройка”, при която системата продължава отново се „либерализира”, Елцин по примера на Ленин въвежда „пазарна икономика”, при която обаче комунистическата номенклатура чрез „приватизация” запазва контрола си върху икономиката на страната, при Путин има ново „затягане на гайките” и автократичен уклон. Независимо от видимостите комунизмът при всички тези трансформации запазва своята античовешка, антидемократична и антилиберална същност. Това все още твърде малко се разбира и затова мнозина си мислят, че комунизмът е „рухнал” и максимумът, който може да постигне, е да вампиряса. Само че той има много лица. Комунизмът не е само сталинизъм, в зависимост от изисквания той може да действа и по-меко и елегантно, без непременно да упражнява открита брутална еднопартийна диктатура.
В своя труд „Левичарството – детска болест на комунизма” Ленин изказва следните знаменателни мисли:
«Надо уметь противостоять всему этому, ПОЙТИ НА ВСЕ И ВСЯКИЕ ЖЕРТВЫ, даже - в случае надобности - ПОЙТИ НА ВСЯЧЕСКИЕ УЛОВКИ, ХИТРОСТИ, НЕЛЕГАЛЬНЫЕ ПРИЕМЫ, УМОЛЧАНИЯ, СОКРЫТИЕ ПРАВДЫ…, вести…во что бы то ни стало коммунистическую работу.»
Комунистите следват тази тактика до днес и е много е важно това да се разбере, за да не им се даде възможност да заблуждават света, че са станали „добри” и демократи. Въобще не бива да се бърза комунизмът да бъде обявяван за „мъртъв”, а и сега трябва да се четат и изследват внимателно трудовете на неговите „класици”, защото те продължават в много отношения да вдъхновяват „стратезите” в Москва.
Публикуване на коментар