Получих следния коментар в моя блог, написан от мои политически "приятели":
Ректорът на Тракийския Университет проф. д-р Добри Ярков чрез Общността на анонимните, но гневни граждани и самата Общност на анонимните, но гневни граждани предупреждаваме Доносника Грънчаров, че, ако не свали пасквилите си срещу Ректора, Русия и руснаците, то той ще бъде посетен от учтиви, здрави момчета и ще бъде прилично ''масажиран''!
Това ми пишат възмутените, пардон, гневните анонимни таваришчи. (Оставих, канечна, оригиналната пунктуация и правопис!) Написаното е по повод на това, че препубликувах клипче от тик-ток, в което въпросният "учен" гуляеше в една кръчма като всяка нормална мутра. Та затова ме заплашват с "масаж с бухалки". Толкова. В тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ нема невъзможни неща, а "моралът", канечна, е на висота, нали така?! Руский и коммунистический "мораль", нали така?
Хубав ден! (За малко да кажа: "Хароший день!". Прочее, през ден въпросните побеснели таваришчи ме предупреждават да почвам да си припомням руския език, щото "съвсем скоро" таваришч Путин щял да доде да ни "асвабади"! Пажалуйста, да идвает, я вече харашо гаварю па рускага язъйка - как таварашча Карбовскага!)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология
и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар