Представена публикация

Човеци ли сме?

  Да помогнем на Любо ОЩЕ:   Ще помогнем ли за лечението на г-н Любен Воденичаров? Освен това смятам, че нашият "Картаген" - мас...

неделя, 10 ноември 2013 г.

Изпратих своето Отворено писмо до Омбусмана и до Министърката на образованието и науката

След известни и дори немалки душевни колебания и безпокойства реших все пак да изпратя своето Отворено писмо до Омбудсмана и до Министърката на образованието и науката; приех в крайна сметка, че отново няма да се съобразя с официозните и казионни стандарти за писане на подобен род книжнина, т.е. че ще рискувам отново да наруша тия стандарти и норми, като идеята ми е самата нестандартност, на места крайно фрапираща, да подбуди официалните лица не само да прочетат въпросното писмо, но и дори, евентуално, да се опитат да вникнат в смисъла му, а на тази основа дори и да реагират по-адекватно, а и, да предположим, и по-нестандартно: ето моето писмо в окончателния му вид:



Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари: