Днес се проведе заседание на Районен съд в Пловдив по историческото съдебно дяло, на което моя милост е подсъдим - подсъдим съм за "обидни мисли", които тъжителката, именно една администраторка, едно началство в образованието и също така едновременно с това и мой синдикален лидер (!), е успяла да открие в една моя философска книга. Вкратце дялото протече съвсем неочаквано за мен: аз се бях приготвил да си изнеса своята защитна реч, а се оказа, че уважаемата г-жа Съдия отново призова двете страни за помирение и за сключване на досъдебно споразумение. Приех, не възразих да опитаме още веднъж да се споразумеем, още повече че противната страна сякаш също подкрепи такава една евентуалност, и то не наужким, а, да се надяваме, истински, честно. Ще видим, то това ще се разбере. И така сега е дадена нова отсрочка за гледане на дялото, а пък на мен ми е дадено известно време за отдих, щото, да си призная, от тия дела (вчера се води друго дело, което самата работодателка води срещу мен, по-скоро води дяло срещу самия Съд, тъй като обжалва решение на по-нисшата съдебна инстанция, което беше в моя полза), та значи, от тия дела, да си призная, ми писна, ми дойде до гушата. А ето сега писменият вариант на моето изказване, което си бях подготвил за днес пред съда, което съобщих на Съда само в резюме, вкратце: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар