По публикацията Каква е работата на философите? получих един коментар, на който си заслужава да се отдели известно внимание, тъй като съдържа широко разпространени глупави и празни предразсъдъци за това що е философия и какъв е смисълът на философстването. Ето какво ми пише този човек и как се наложи да му отговоря - с оглед поне малко да миряса:Ilyan McCann каза: Господин Ангел Грънчаров, искам да Ви попитам следното – с какво допринася тази „работа“ (сиреч философстването) за развитието на обществото и на света като цяло? Мисля, че за тази цел съществува науката (и всичко свързано с нея), а философията трудно може да бъде определена като такава (все пак нещо, което няма предмет и цели не е наука). Всъщност единствените хора, които наричат философията „наука“, са самите философи. Освен това не бих казал, че думата „философия“ трябва да се отъждествява с „разсъждение“, „осмисляне“ или „търсене на истината“. В крайна сметка не е необходимо човек да бъде философ, за да може да мисли и да разсъждава, а не бих казал, че когато мисля, то и философствам.
Твърдението, че мозъкът няма никакво отношение към идеите е просто (меко казано) абсурдно. Мисловният процес се осъществява именно в този орган, а чрез мисловния процес се раждат и самите идеи. Тоест всеки разумен и средно интелигентен човек би направил елементарното логическо заключение, че т.нар. „душа“ (психика) се намира в мозъка (разбира се ако не живеете в паралелна действителност).
Считам, че философията е просто неуспешен опит за обяснение на явленията в света, макар че често тя дори не цели това (поради което няма действително приложение, а оттам и смисъл). Обидно е човек да разсъждава върху несъщественото, да не прави нищо и да получава залата за това! Иначе казано – ако изпратим всички философи на Луната (или на Марс, няма съществено значение) едва ли това би имало какъвто и да било ефект върху света и развитието на човечеството. Ако изпратим всички учени и инженери там обаче нещата биха стояли по доста по-различен начин (предполагам, че не е необходимо да обяснявам защо, но ако искате и това мога да направя). (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
2 коментара:
Можем дори да аргументираме, че „ако изпратим всички философи на Луната (или на Марс, няма съществено значение)», това би имало по-скоро благотворен ефект върху света и развитието на човечеството, защото е твърде възможно исторически философите да са нанесли повече вреда, отколкото допринесли полза. Големите тоталитарни проекти на 20-ти век например са продукт именно на философията.
Разбира се, има и строго академична, абстрактна философия без непосредствено влияние върху света и живота, като това се отнася с особена сила за съвременната англосаксонска «аналитична» философия.
Реалната «полза» от дадени занимания е трудно да се определи. Наистина има приложни науки, които имат директни практически последствия. Но какво да кажем за фундаменталните изследвания например? Каква е ползата на човечеството от извънгалактичната астрономия или космологията например? Можем също така да се запитаме каква е ползата от музиката, например творчеството на Моцарт или Шопен. Но трябва ли въобще всяка човешка дейност да е насочена към директни практически резултати?
Работата е там, че най-ценното у човека е не тялото, а духът (каквото и точно да представлява той). Затова още Аристотел учи, че животът на духа е най-висшият живот. Според него именно дейностите, които са самодостатъчни и не търсят полза и приложение извън самите себе си, са най-висшите дейности. Само това е начинът поне временно човек да се издигне над иначе фарсовия характер на живота и да се доближи до божественото. Останалото е груба прагматика.
Вярно е, че във философията няма общоприети отговори, а само въпроси, но това ни най-малко не накърнява нейната ценност. Трябва да се примирим с ограниченията на човешкия ум и неизмеримостта и непонятността на света и въпреки това да се стремим към познание, осветлявайки вечните въпроси отново и отново от всички възможни ъгли. Както е казал Лесинг: Стремежът към истина е по-сладостен от нейното уверено притежаване.
Това са само николко импровизирани размишления по тази голяма тема.
Аз пък бих си позволил да добавя поне ето това, в логиката на Вашите безценни мисли: ако изобщо спрем да мислим, то това ще има, предполага се, още по-голям "благотворен ефект върху света и развитието на човечеството"! :-) Тъй че ако трябва да изпращаме философите на Луната, то не е ли по-добре направо да ги изпозастреляме, за да не смущават презреното ни единомислие?!
Публикуване на коментар