Публикацията със заглавие Басня за тънкия остър кинжал, забиващ се право в сърцето предизвика коментари, на които се чувствам длъжен да отговоря; ето, прочетете за какво става дума:Мария Василева каза: Поуката от баснята:
Образованието и възпитанието у нас са в отчайващо състояние. Пораженията от бившия режим са огромни и дълготрайни. Българите не са готови да живеят като свободни европейци.
В частност за вас - като философ, писател и учител: няма да бъдете одобряван и разбиран докато нещата не започнат да се променят - отдолу нагоре и отгоре надолу. Имате тежката мисия да пръскате светлина, преследван и тормозен. Но имате утехата да притежавате изпреварващо мислене и да оставите подробно описание на един трагичен период от българската история.
Всички, завършили в бившия Съюз, които познавам, имате общи черти - богата ерудиция, изключителна работоспособност, нравствени ценности и любознателност. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
2 коментара:
Грънчаров, ти изобщо не знаеш що е "басня"!!
Това което си сътворил е една идиотска философска тъпотия, която е пропита от личната ти злоба и бездарие.
Наистина съм щастлив, че такъв като теб никога не ми е бил учител.
Продължавам да си задавам въпроса, кой ти даде лиценз да преподаваш на деца??
:-) Мерси за комплимента! Немаше нужда обаче.
Но все пак е радващо, че тъй реагирате, другарко. Интересно е, че изобщо не сфащате смисъла на това, което съм написал. Явно не само съвестта Ви е ампутирана, не само нравствеността Ви е извратена, ами дори и най-малък акъл нямате... :-)
Публикуване на коментар