Пак да напиша няколко странички в дневничето си; има за какво, има някои случили се вчера неща, за които си заслужава да се пише. Ще пиша хем за случки, показващи нещо, имащи определен смисъл, хем за свои размисли върху тях, които ми разкриват картинката на истинското, на същинското положение - имам предвид оня толкова чудесен нравствен казус, който се оформи във връзка с т.н. "епична крамола" между многоуважаемата г-жа директорка на ПГЕЕ-Пловдив и моя милост, дето съм в това същото училище преподавател по философия и по гражданско образование; то наистина е, както можете да се убедите, една наистина твърде поучителна и любопитна "крамола", която ни показва точното нравствено и психологическо състояние не само във въпросното училище, а и в образователната ни система изобщо, намираща с в състояние на агония, на предсмъртни конвулсии; за което обаче никой особено не се е притеснил, най-вече пък сред управляващите. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар