Покана за разговор за феминизма

Извинявай, гледа ли клипчето, отново да питам? Или искаш да приравниш изтребването на хора в газови камери с някой досадник в бара, който не знае кога да спре да се натиска на някое момиче? Пак да попитам, ГЛЕДА ли клипа? ЧУ ли какво каза жената? Въпросите, които зададе? Ако патриархатът е съществувал наистина, защо няма нито един момент в историята, в който жените са имали по-кратка продължителност на живота? Винаги са били по-материално подкрепяната част от обществото. Жертвите на насилие винаги са били в по-голямата си част мъже. И да цитирам Карън - "and that gap has increased over the last 100 years".

"When you examine multitudes of social indicators, men are clustered at the bottom, much like blacks are, and women are clustered right along with whites." Това ли ти звучи на теб като "патриархален" строй?

Не се извинявам, но след като успя да сравниш догматичната теория за това как нахалниците в бара са част от "патриархалния строй" с изтребването на милиони невинни хора - евреи, чернокожи, антикомунисти, то мога да те определя само като кухоглав почитател на тиранична идеология.

С една дума - тъпа.

Ето ги отговорите ми, защото са напълно изчерпателни по темата: (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo