Няколко реда да напиша все пак и днес в дневничето си - за да не допусна празнина. Празнина се получава когато има за какво да се пише, човек отлага обаче писането за друг момент, а след това забравя, пропуска случката и ето, възниква празнина. Аз пък държа да няма празнини в моята хроника, щото съм се амбицирал да документирам всичко, що се случва в нашата училищна общност, където моя милост, в качеството си на философ, се подвизава, тъй да се рече. Или се изявява, щото съм си позволил лукса или разкоша да имам своя позиция - различна от позицията на мълчаливото мнозинство. И различна най-вече от позицията на тия, дето не се свенят да ръкопляскат на властващата особа, те, тия хора, за чест и слава на нашата училищна общност, са само двама-трима; огромната част от "колектива" обаче оглушително мълчи, хората не желаят да се опозоряват, пазят достойнството си. Това е, разбира се, чудесно. Тия хора не че нямат позиция, аз чудесно зная, че имат, на тях обаче просто им е неудобно да я заявят в този момент - страхуват се да я заявят. Това психологически е съвсем разбираемо - и аз за нищо не упреквам тия хора. Ще дойде време и те ще започнат също да говорят. То това време иде, приближава се. Така аз чувствам нещата. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.
2 коментара:
АКО ГОСПОЖИТЕ ВЪРШАТ НЕЩАТА КАКТО ТРЯБВА, ЗАЩО ЩЕ СЕ СТРАХУВАТ ДЕЛАТА ИМ ДА БЪДАТ ОПИСАНИ ЧЕРНО НА БЯЛО?
АМИ ИЗХОДЪТ Е: НЕ ПРАВЕТЕ НЕЩА, ЗА КОИТО МОЖЕТЕ ДА БЪДЕТЕ КРИТИКУВАНИ!
ТАКА Е РЕДНО ДА БЪДЕ- БЕЗ СКРИТО-ПОКРИТО!НАПРАВЕТЕ ТАКА,ЧЕ ДА НЕ СЕ СРАМУВАТЕ ОТ ДЕЛАТА СИ. ТОГАВА ЩЕ ОТПАДНЕ НЕОБХОДИМОСТТА ДА СЕ ДЪРЖАТ В ТАЙНА.
МАРИЯ ВАСИЛЕВА
grancharov e patologichen chernogledec!
Публикуване на коментар