Шопенхауер твърди, че най-общителни били тия, които били същевременно и най-тъпи, сиреч, излиза, че най-много плямпотят тия, които съвсем нямат какво да кажат; не зная дали е прав, но долавям голяма доза истина в неговите думи...Да се възползвам от повода и да кажа и аз нещичко.
Пълно е с празнословци - и тъпоглавци наоколо, не зная дали сте забелязали това. А в нашенски условия това ще рече: с простаци. Простотията у нас е напреднала така, че направо триумфира. Питате ли се как в такива условия се чувства един философ, сиреч човек, който по дефиниция трябва да помага на хората да се борят със собствената си склонност да говорят или да правят простотии? Един вид философът е нещо като елитен боец на най-предния фронт на непреставащата никога битка с простотията. Да, "елитен боец", ала е винаги в малцинство, често е съвсем сам. Рядко се намират хора, които да го подкрепят. Рядко, но има и такива. Но ситуацията е тежка. Понякога и безнадеждна. Атаките - юрушите - на арогантната простащина срещу възпитаността и интелигентността са постоянни и най-нагли, със страшна арогантност и безпардонност се държат ония, които се чувстват бойци и проводници на непобедимата простотия.
Е, и в тия условия, повтарям, представяте ли си как се чувства един човек като мен, дето не иска да изневерява на мисията на философията, сиреч, дължи да й бъде верен - и да разпространява чистота, човечност, интелект, мисъл, възпитание, ценности, духовност и т.н.? (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
3 коментара:
"Мрън, мрън, мрън..." голямо сте мрънкало, Грънчаров, и мърморко. Досада велика...
Човечеството наистина се състои 98% от простаци, но да се самообявяваш за един от останалите 2 елитни процента е свидетелство за интелектуална арогантност. Скромность украшает человека, освен това смирението е една от основните християнски добродетели.
Иначе ми е интересно в какви среди се движи Ангел Грънчаров, та постоянно се оплаква от простаци – вероятно денонощно общува с каруцари и шофьори. Нямата ли си среда, в която да се движите и да общувате? Простаците не идват насила при вас, не ходете и вие насила при тях и не им обръщайте внимание. Каквито и усилия да полагате, никой от тях няма да каже изведнъж: „Абе тоя човек Грънчаров е прав, аз съм страшен простак, трябва да стана образован и възпитан.” Простащината и глупостта са вечни и неизкореними.
Освен това е време да преосмислите клишетата за „простите и тъпи българи” и „умните, културни и начетени европейци”. Германия по времето на Шопенхауер НЕ Е била културна страна в смисъла, който днес влагаме в това понятие. Тя несъмнено е имала елит, но масата от германците е била всичко друго, но не и елитна. Едва около 1800 в Германия се създава училищна система, която в някаква степен осигурява поне формално на всички достъп до образование, макар че системата е разделена по съсловия. Преди това само един малък елит е можел да се образова. Около 1770, т.е. малко преди раждането на Шопенхауер, грамотните в Германия са били само 15%! В други страни като Швеция ограмотяването пък е било извънинституционална инициатива, най-вече на църквата. Шведите е трябвало сами да се учат да четат и пишат в семейството!
А България съвсем не е така некултурна страна, както настойчиво се опитва да ни внуши Ангел Грънчаров. Българите и днес като цяло са най-образованият и културен балкански народ. Факт. Впрочем общото ниво на населението в старите демокрации не е много по-високо от българското, а в някои от тях като Америка и по-ниско (- за да изпреваря стандартните възражения: Да, Америка (все още) е най-богата страна на света, но това се дължи донякъде именно на американския прагматизъм. Американецът не учи и не знае нищо, което няма да му допринесе непосредствена практична полза).
Но старите демокрации като цяло до неотдавна имаха добри елити. Сега вече обаче и това нямат, защото днешните елити са продукт на потребителското общество и съответно деградирали. Няма ги вече старите политици и критични политолози, съветолози и анализатори. Сегашното ниво на западните елити е плачевно, докато Русия въпреки разрухата съхрани потенциала си в някои области и много по-добре разбира Запада, отколкото той нея. Но и без това важи „Россию умом не понять.”
А проф. Пламен Цветков казва следното за българското „образователно чудо”:
«Може би ще започна с това, че в първите десетилетия след Втората световна война се заговори за германското, японското и италианското чудо, като хората имат предвид, че тези три страни излязоха от пепелищата на войната. Бяха победени в тази война и само за броени десетилетия се превърнаха в най-динамично развиващите се икономики и едни от най-благоденстващите страни в света. Днес обаче малцина знаят, че е имало и едно българско чудо и за това българско чудо всъщност се е говорело много, но то се е състояло главно през ХІХ в.
Лично аз имам доста големи резерви относно схващането за мрачните години на робството. Ако погледнем какво е била България преди 300 години, ще видим, че тогава тя е била една от най-благоденстващите провинции на Османската империя, но страшното за онова време е, че българите са били на път да изчезнат като народ…
Независимо обаче от тази травма, която българите получават, те продължават своя изключителен подем, учудващ тогавашния свят, за да се стигне до факта, че в навечерието на Балканските войни по процент на наборници, които знаят да четат и да пишат, с други думи, които са грамотни, България се нарежда със своите 80% на едно от челните места в Европа. Разбира се, по този показател България е по-назад от една Германия или една Франция, но е по-напред от една Австро-Унгария, от една Италия. Този подем продължава до бруталното му прекъсване, вече в резултат на Втората световна война, но това, което според мен прави този подем възможен в онези години, е фактът, че българското общество, българите, са искали да подобрят живота си, да подредят страната си сега и тук. Днес този стремеж липсва…”
Край на цитата
Според мен обаче този стремеж днес НЕ ЛИПСВА, просто условията са други. Българите полагат нечовешки усилия да се демократизират и да се интегрират пълноценно в Европа, но Русия за съжаление не им го позволява – както и на останалите посткомунистически страни - и за съжаление има ресурсите и мощта да не го допусне.
Публикуване на коментар