Захари Стоянов за поклонниците на разсъдъка - или за нашенските дървени "философи"

"Тия, бунтовниците, бяха луди и неразбрани глави, нехранимайковци“ и пр. — викат някои наши благоразумни братя. Да, но тия бяха честни и непорочни като ангели, идеални, каквито България едва ли ще роди вече втори такива подобни на тях.

Освен това ние молим тия благоразумни поклонници на разсъдъка да ни датират поне едно дребнаво събитие из техния обществен живот (чорбаджийски, търговски и учен), който да носи малко-много характер на пожертвование, на хероизъм и пр. Признаваме, че тяхна милост са били практични хора, знаяли са кайметът на своята душа, трудили са се денонощно да има какво да оставят на чеда и унуки, били са добри християни; но всичко това се е въртяло все около собствените черва - с някои дребни изключения.

Захари Стоянов

КРАТЪК КОМЕНТАР: Добре го е казал бай Захари... право в "болното място" пипа! А ето и един исторически пример:

Иван Илчоолу, май 1876 пред цариградския печат:

"Завзелите "Радецки" нямат и 200 души. Част от тях дори не са и българи, а хървати, далматинци, сърби. Имаме информация, че част от българите дори са с чужди паспорти. Малко са онези, които са имали някакво почтено занимание във Влашко. Няма нито един представител на стабилните, известни и уважавани там фамилии. Създадени са неудобства на целия трафик по Дунава. След Свищов е бил предвиден обяд, който не е могъл да се сервира. Сервитьорка австрийка е с охлузни рани от суматохата. В резултат от нерегламентираното спиране на Козлудуй, Клотилда Г. не могла да стигне навреме за връзката в Базияш за сватбата си. Става дума за много малка група, която не мисли като останалите 4 милиона, а според последни данни и 5 милиона българи." Стефан Дечев

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo