Всичко следва да е изцяло в интерес на качеството на образованието на младите хора: това е главният приоритет

Слава Богу, успях да подготвя за печат и да изпратя за отпечатване в печатницата и втората от двете книжки, които излизат през месец декември (след известно забавяне)! Усилена работа падна около празниците, преди и след тях, имам предвид работа на целия редакционен екип, който правим списанието, заедно с колегите-философи от Украйна, на които тук искам специално да благодаря: най-вече на проф. Константин Райда и на доктор Сергей Шевченко, двамата учени, без които международното многоезично издание на списание ИДЕИ изобщо нямаше да съществува. Чудесно е нашето сътрудничество, което, както виждаме, почна да дава своите плодове: това е втората книжка, която издаваме за една година! Изпълнени сме с ентусиазъм да продължим своето общо и така полезно дело.

В личен план сега мога да си почина ден-два, пък след това да се захвана със своите изоставени заради подготовката на списанието проекти, върху които работя. Имам предвид най-вече работата по книгата с условно (засега) заглавие ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮБОВТА, на която искам да дам всичко най-добро, на което съм способен. Невероятно много ме вълнува работата по тази книга, за жалост обаче в последните две години имах много малко спокойствие, така потребно на човека, които иска да извърши нещо добро - и нещо полезно. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo