Автор: Иво Инджев
В България, поради липса на стремеж към свобода, честваме с нарастващо гузен патос деня на Апостола на свободата. Самите ние сме готови да жертваме свободата си, но се прекланяме поне през онзи, който се е жертвал заради свободата, която не ценим. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
1 коментар:
Поредната банална, клиширана, назидателна към българския народ, изпразнена от съдържание статия, показваща тотално неразбиране на историята и събитията в света след 1989.
Историята на България в последните 200 години не е нищо друго, освен един несекващ стремеж към свобода, а специално след 1989 българският народ стоя по улици и площади повече от всички други народи в Източна Европа - и даже все още стои. Обстоятелството, че това не преля в истинска свобода, не се дължи на липсата на свободолюбие или настоятелност у българския народ, а на намесата на непреодолима външна сила – Русия. Именно оттам идват недоумението и нещастността на българите: те положиха толкова усилия, а резултатите са толкова незадоволителни и като нямат обяснение, винят себе си. Понякога обаче има непреодолими външни фактори.
Ето защо въпреки симпатията ми към украинските протести мога отсега да предрека, че те няма да се увенчаят с траен успех. Украинската «незалежност» (независимост) открай време се разглежда от Кремъл като едно недоразумение и Путин неслучайно е казал на Буш навремето, че «Украйна не истинска държава». Показателна e и вялата реакция на ЕС и особено на САЩ към събитията в Украйна, но с тази администрация във Вашингтон друго и не може да се очаква. Така че вместо да критикува българите, Иво е по-добре да насочи своите атаки към Белия дом и неговата странна, впрочем за мен не толкова странна пасивност.
Впрочем Кремъл гледа по този начин на всички посткомунистически страни и затова нито една от тях не стана демокрация - защото никога не е било планирано тези страни да станат демокрации. «Рухването» на комунизма беше една от най-големите измами в историята. В действителност след 1989 се наблюдава точно обратното: вместо разширяване на свободата по света, нейният периметър все повече се стеснява, като най-драстичен пример за постепенното ограничаване на свободата е тъкмо традиционно най-свободната страна на света: Америка. Но кой знае защо американците се примиряват с това и никой не излиза на улицата да протестира. Време е май Иво да започне и тях да укорява и поучава.
Колкото до солидарността с украинския народ и упрека към българите, че не излизали да митинг в подкрепа на украинската опозиция – ами посочете ми в кои страни има масови протести и митинги в подкрепа на Украйна. По тази логика българите би трябвало да са 25 часа на ден на улицата, защото винаги по света има протести и движения, които трябва да се подкрепят – в Тайланд, в Босна, в Турция, в Сирия и т.н.
Публикуване на коментар