Един досаден въпрос-съмнение се върти в съзнанието ми напоследък - ще си позволя да го представя в писмен вид. Мисля, че ще е поучително. Ето за какво става дума.
Историята се била повтаряла два пъти само: първо като трагедия, а после като фарс. Написани са тия думи по повод на съотнасянето на историята на император Наполеон Първи (генерал Бонапарт) и Наполеон Трети, именно Шарл Луи Наполеон Бонапарт, който пък е син на брата на първия Наполеон - Луи. Този Наполеон Трети е доста куриозен, смешен и жалък в сравнение с първия, с великия, с истинския, с гениалния Наполеон. Нека сега да приложим тази идея спрямо нашите, тукашните, българските реалности и събития.
Та се питам: каква е тази нашенска ненаситна лакомия спрямо фарсовете, водевилите, цирковете, оперетите, чалга-шоутата, сеирищата и прочие; няма ли някога да се наситим спрямо пустите му фарсове, щото при нас те се повтарят сякаш безкрайно?! Пиша това, имайки предвид следното: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
2 коментара:
Г-н Грънчаров, вече не се изненадвам и никой не може да ме изненада- така си мислих, но Росен Петров ме изуми! Да се хванеш на въдицата на този...,а го смятах за умен,кадърен човек... тцъ тцъ тцъ вече на кого да вярва човек ?
Luba Buba
Има един фактор, който всичко обяснява, госпожо, и той е прост и ясен: "парица у нас е царица!"; схванете ли този безупречно действащ фактор на нищо няма да се чудите повече...
Публикуване на коментар