Ново попадение право в десетката на И.Инджев, касаещо неизмеримата свобода на словото в най-бедната държава на ЕС

България е сред стоте държави с най-свободно слово

От Иво Инджев

... Обяснението на феномена България да е сред първите сто най-свободни по слово е дословно следното: тук вече е традиция най-прогресивните и свободните политици да се раждат от средите на свободните медии. Пример даде журналистът Сидеров. По стъпките му върви Бареков, който се очаква да зарази със скромността си още мнозина, отричайки се от журналистиката.

Не се знае как при следващото мерене на свободата на словото ще се отрази и актуалната ситуация с плавния преход към политиката, току-що демонстриран от водещия патриотичен водещ Росен Петров, пребивавал дълги години зад и на екрана на водещата телевизия БТВ. Възможно е везните на „Репортери без граница” не само да се наклонят към още по-голяма свобода, но направо да се катурнат, когато водещият Петров стане вътрешен министър (както заплашва без цензура неговият водещ началник Бареков).

Саможертвата на Бареков да се откаже от доходоносната журналистика, която го обогати до степен да може сам да плаща от джоба си стотици хиляди евро за създаване на партия в името на бедните, тепърва предстои да бъде оценена от „Призрачност без граници”.

Саможертвата на Бареков трябва да бъде изучавана като невиждан, чисто журналистически феномен в световната история - чисто журналистически, защото журналистът демонстративно се къпеше с френско шампанско във френски милионерски курорт, за да изчисти лъжата, че от журналистика в България не можело да се трупат милиони. След което излезе от тази кална баня чист като сълза на гладно българско дете. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo