Моето възражение на една лява душа, която се оплаква в блога ми, че било нямало у нас "читава лява партия"; тя пише ето как, а пък по-долу е моето възражение:"Хората с леви убеждения сме вкарани в ъгъла - поради липса на читава лява партия ще се наложи да избираме между БСП и АБВ."
Ангел Грънчаров каза: Нима Гоце не е читав ляв бе, Колю? Откъдето да го погледнеш, все е ляв! Същото важи и за Серьожка Дмитрич. Това е положението. Друго ляво не може да има. Лявото е все аморално, все е извратено. Ний затуй сме десни хора...
Й. Й. каза: Партийните "ляво", "дясно", "център" не висят във въздуха, а са реални ориентири в политическото пространство на съвременната демокрация; фундаментът на това пространство обаче е гражданското общество. Та у нас понастоящем не само че няма читава лява партия, но няма дори възможност за каквато и да било читава партия (и политически живот): защото отсъства фундаментът: властващо гражданско общество, чието достатъчно основание е прословутият морал в политиката. И ето как кръгът на самообуславянето на демокрацията се затваря. Т. е. демократичният импулс следва да дойде изотвътре, изот самите нас, самото общество. А по-горе г-н Грънчаров употребява термините "ляво" и "дясно" в по-широк смисъл: дясно мислене = гражданствено мислене; ляво мислене = тоталитаристко мислене...
Под "власт на гражданско общество" не се разбира количествена, т. е. плебисцитна, изборна власт, а качествена, сиреч власт на моралното обществено (и респ. лично) съзнание срещу сдушваческия, уреденческия манталитет. Плебисцитната власт днес у нас е тъкмо на "лява" основа (по смисъла, който г-н Грънчаров влага) - аз бих я нарекъл скотска... (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар