В двусерийния документален филм "Цар Фердинанд Български - непознатите години" са представени неизвестни факти около живота на цар Фердинанд след абдикацията му през 1918 година. Кристина Баксанова успява да надникне в личния архив на царя от периода 1918-1948 година, както и в документите на хофмаршалите му Едуард Вайх и ген. Петър Ганчев, които се пазят в държавния архив в Кобург. Двата епизода показват и интересни снимки, писма и телеграми от кореспонденцията на царя.
Епизод 1: " Непознатият цар"
Първият епизод "Непознатият цар" представя последните 30 години от живота на абдикиралия български монарх в Германия и Словакия. Пред камерата на bTV свидетели разказват спомени от срещите си с българския владетел. Филмът разкрива малко известни интереси и непознати контакти на царя с емблематични личности от началото на 20 век. Зрителите ще разберат какво го отвежда всяка година до германския град Байройт, защо пътува до Южна Америка и няколко пъти до Африка. За първи път камера на българска телевизия надниква в семейни имения на родовете Заксен-Кобуг-Гота и Кохари - дворците "Августин" и "Каленберг" в Кобург, ловния палат в Св. Антон, Словакия, в гробницата, където се пазят костите на царя.
.
Епизод 2: "Никой не умира завинаги"
Вторият епизод "Никой не умира завинаги" проследява някои по-важни събития от българската история след 1918 година, за които цар Фердинанд е информиран. Наследници на известни българи, които са се срещали с монарха след абдикацията и са поддържали кореспонденция с него, разказват спомени от семейната история. Сред тях са дипломатът Иван Станчов, музикантът Владимир Владигеров и директорът на Природонаучния музей Алекси Попов - внук на акад. Иван Буреш. Пред камерата на bTV за дядото Фердинанд говорят и внуците му Симеон Сакскобургготски и княгиня Мария-Луиза.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар