Снощи разговаряхме с оня същия толкова интересен млад човек, чието есе вчера публикувах в блога: виж Размислите на един млад човек за различията между културите и образованието в България и САЩ. Разговаряхме във Фейсбук и му предложих да публикувам разговора ни - така би могло към нашата дискусия да се включат и други хора, щото проблемите, които обсъдихме, може да провокират интерес и у други хора. Обещахме си да продължим и друг път разговора; може да се получи интересна поредица. Оказва се, че научих доста неща от този младеж, което може само да ме радва. Ето текстовия запис на разговора ни от снощи:
Ненко Манолов каза: Здравейте! Разбрах от Р. И., че сте искал да ми публикувате есето, което написах преди две години. Имате разрешение. Не съм спрял да се развивам от тогава обаче и имам някои нови идеи - бих искал да ги обсъдя с Вас - както и да чуя вашите!
Ангел Грънчаров каза: Здравейте! Благодаря Ви за разрешението Ви да публикувам Вашето есе! Сторих го, може да се прочете на ето този адрес. Ако имате забележки върху публикацията, моля, кажете, ще я поправя. Много ще ми е интересно да поговорим върху тия проблеми - и да обсъдим новите Ви идеи. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар