В една интересна дискусия за "прелестите" на централизираното държавно образование и училище ми се наложи и на мен да се изкажа; там дадох един показателен, многозначителен пример, описах един "частен случай", свързан с това какво се случи с кабинета по философия, който бях създал преди няколко години в нашето училище, в ПГЕЕ-Пловдив. Ето тази история отделно тук, смятам, че си заслужава да се изнесе на по-преден план, щото онази дискусия е голяма, дълга, едва ли някой ще й обърне подобаващо внимание, а тя иначе е доста показателна за общата ситуация в училището, пък и в образователната ни система изобщо; ето този мой коментар: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар