Из Артур Шопенхауер: животът на философа и философията на живота
Автор: А.В.Перцев
... Хегел се опитал да отговори на поставения от Кант въпрос: защо хората философстват, независимо от това, че при това изпадат в противоречия, независимо от това, че за двадесет и пет века те така и така не са достигнали еднозначни резултати при решаването на философските въпроси за света като цяло, Бога, душата и свободата. Хегеловият отговор се свежда до следното. Съществува Божествен Философски Разум, който спори със самия себе си. Но той спори в съответствие с твърдо установена за него самия логика. Отначало той издига теза, след това – възражение против нея (антитеза), а след това намира компромис, примирявайки тезата и антитезата в синтеза. Получената синтеза отново се превръща в теза, за нея се намира антитеза, те отново се примиряват в синтеза – и така нататък. Божествената Мисъл при такова мислене изобщо не тъпче на едно място. Тя става все по-богата и по-богата, връщайки се сякаш към съвсем същото, но на ново ниво. Получава се развитие по спирала – всеки кръг повтаря предишния, но на по-високо ниво. По такъв начин се случва прогреса във философията. (ОЩЕ >>>)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар