Държавното образование потиска индивидуалността и обезличава човека

Из За вредата от държавното образование

... Преди 500 години Мартин Лутер започва кампания срещу финансовата корупция и моралната разруха в Римо-католическия свят. По онова време западната църква е прeвърната от доброволна религиозна общност в тоталитарна политическа институция с цел натрупване на власт и богатство. Лутер с право настоява, че дългоотлаганата духовна реформация не може да се осъществи без завръщане към основата на християнството, писаното Слово Божие. За да постигне целта си, германският свещеник настоява за предоставяне на достъп до основно образование на всеки гражданин. Първоначално за Лутер това е политика, даваща възможност на всеки християнин да чете и размишлява върху Светото Писание...

Лутер пише писмо до един германски принц, молейки за помощ в борбата срещу злоупотребата с власт на тогавашния папа – член на фамилията Медичи. В писмото свещеникът посочва, че гражданските власти имат право да въведат задължителна военна служба, когато границите им са нападнати. От това Лутер стига до заключението, че в обстановка на постоянна война срещу силите на мрака, християнската държава е длъжна да „принуди хората да изпращат децата си на училище.“ Само за няколко години тези идеи водят до полагане на основите на първата универсална задължителна държавна образователна система в Запада. Във всеки град и село се отварят общински училища. Всяко дете е принудено на посещава тези институции под заплахата от глоби и дори затвор за родителите. Началото на експеримента е дадено в Tiuringia и Саксония през 20-те години на 16-ти век. Много скоро системата се разпространява в останалите области на разпокъсаната по онова време Германия.

Скоро става болезнено ясно, че целта на държавното образование не се състои в това децата да бъдат научени да мислят критично. Светска или религиозна, властта няма интерес гражданите да получават умения за изграждане и отстояване на собствени позиции. По времето на Лутер държавното образование не учи децата да четат и интерпретират сами Библията, а налага със сила една сектантска догма. При социализма в България се налага със същите инструменти догмата на марксизма. Днес си въобразяваме, че в училища под шапката на „демократично“ назначените бюрократи в Министерството на образованието, сме свободни от идеологии. Истината е, че и днес, както и през последните 500 години, държавното образование потиска индивидуалността и налага колективистични идеали.

Автор: Алекс Токарев, професор в Northwood University in Midland, Mich

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo