Някоя си, всъщност една дама на име Walker Powell е написала текст под заглавие Should we Teach Our Children Independence?, а пък г-н Николай Дренчев призовава членовете на групата УЧИТЕЛИ във Фейсбук да отговорят по този повод на въпроса му; прочее, сега виждам, че това не е групата УЧИТЕЛИ, а групата на "Национална мрежа на родителите"; но въпросът е същият:Какво значи независим и от кого/какво, трябва ли да бъдем независими?
Ето как моя милост счете за нужно да отговори на този иначе хубав въпрос:
В тъй "хубавата" статия авторката се е заплела в противоречия понеже бърка, смесва понятия като "самостоятелност", "зависимост", "съпричастност", свобода и прочие, сиреч, е успяла да сготви превъзходна каша от тези понятия, вместо да въведе известен ред в тях. Първо, да си независим (свободен) съвсем не значи да си... самотен, да си саможивец, това пък откъде й хрумна на тази "мислителка"? Зависимият съвсем не е задължително да е толкова общителен и съпричастен, той може всичко това да го прави поради нагаждачество (конформност), именно с оглед да черпи облаги от общността. Никъде не е доказано, че податливите на влияния (зависимости) от страна на социума са непременно щастливи, ако личността им е що годе развита, точно това може да ги направи нещастни, стига, разбира се, чувствителността им да не е извратена. Личностно и общностно (социално) са в извечен конфликт и безусловното подчиняване на личността на натиска от страна на общността води неминуемо до обезличаване - а това е същинска трагедия на ония, които (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
2 коментара:
В тази статия *зависим* означава свързан емоционално и духовно с родителите, което е благословия, а не грях. В нашето общество това е норма, в други-изключение, на тези други аз искрено съчувствам.
Violeta Borisova
Аз мисля, че думата, която съзнателно или не се заобикаля тук е "свобода" или "свободно", "свободни". Свободни от външен натиск, от контрол, от желанието някой отвън - администрация, държавна власт и пр. против волята ни да ни включва в експериментите си по социално инженерство; да ни се меси и да опитва силово да ни заставя да се съобразяваме с напътствията им за начина, по който да възпитаваме, отглеждаме, изграждаме, образоваме, защитаваме или определяме бъдещето на децата си. И мисля, че в случая са подходящи думите на Франклин Рузвелт (американски президент): "Демокрация имаме когато 2 вълка и 1 овца гласуват какво да обядват. Свобода имаме, когато добре въоръжената (и защитена) овца оспори решението на `мнозинството`..." Мисля, че каузата на Национална мрежа на родителите, както и на Българите по принцип за тяхното по-добро бъдеще е точно тази.
Велислав Алтънов
Публикуване на коментар