Хора, българи, граждани, дайте нещо да направим, дайте да покажем, че не приемаме агресията на путлеристска Русия срещу свободолюбивия народ на Украйна, която сега бива наказвана с разкъсване, в откъсване на части от страната тъкмо защото показа своето свободолюбие! Дайте да ходим да протестираме всеки ден пред руското посолство, пред руските консулства в големите градове, дайте нещо да правим, че ето сега путлеристите наказват и разкъсват Украйна и украинците, но ако не си мръднем и малкото пръстче, като свършат с тях, ще се заемат с нас; ний, българите, също много сме се "изложили" в очите на путлеристите и путлеризма - щото България вече е в Европейския съюз и НАТО, знаете ли тогава нас пък какво наказание ни чака за "измяната", за "изневярата" на тъй наречената "вечна дружба"?
Свободолюбива и европейска Украйна, украинците сега водят сами битка, която е и наша битка, е битка на проевропейските българи, на българите, които искат да живеят свободно. Ако сега стоим и само гледаме, когато се решава съдбата на Украйна, ако с нещо не покажем съпричастността си, после ще се окаже късно, тогава и нас няма да има кой да ни защити - когато руската имперска медведица се захване с "невярната България".
Ако сега проявим малодушие и недостойнство, с това ще се обречем освен на позор, и на несвободен живот в рамките на Евразийската империя на Путин, който ето сега виждате как тика в нея украинците, а утре още по-грозно ще тика и нас в нея! Нима и това не го разбирате?! Какво още чакаме, защо стоим със скръстени ръце?!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар