Някога, в едно кралство, някакъв човек извършил престъпление. Хванали го и го отвели при краля на съд. Наказанието, предвидено за такова престъпление било смърт, но кралят предложил на нещастника да избере: бесилото или да провери какво има зад една голяма, тайнствена, черна, желязна врата в подземията на двореца.
Помислил престъпникът и избрал бесилото. Когато му надянали примката на врата, той изведнъж казал:
- Ваше Величество, стана ми любопитно, какво все пак има зад тази врата?
Кралят се усмихнал загадъчно:
- Много странно, но досега все така се получава... Предлагам на всеки, запътил се към смъртта, този избор и всеки избира бесилото.
- Но какво все пак има зад тази врата? Така или иначе на никого няма да кажа... - настоявал престъпникът, сочейки примката на шията си.
Помълчал кралят и накрая отвърнал:
- Там е свободата! Но хората толкова се страхуват от неизвестността, че предпочитат въжето пред нея!
От страницата на Diana Lukanova във Фейсбук
КРАТЪК КОМЕНТАР: Всъщност смъртта също е врата, водеща към неизвестността. Следователно би следвало да плаши не по-малко от онази врата в подземието на двореца. Дори в някакъв смисъл неизвестността, скрита зад вратата на смъртта, би следвало да плаши още повече: щото раздялата с живота е още по-плашещ преход. Тъй че ми се вижда психологически недостоверно всички да предпочитат смъртта пред това да отворят и да видят какво има зад онази толкова плашеща врата в подземието на двореца. Аз лично смятам, че повечето хора все пак биха избрали вратата в подземието пред вратата, зад която най-вероятно поглежда... нищото. Или нищото все пак по-малко плаши от някакъв възможен кошмар на неизвестността, която дебне зад онази врата в подземието на двореца?
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар