Нападнаха ме русофили, маскирани като хора, By Иво Инджев ⋅ май 29, 2014 г.Днес за първи път коментирах в студиото на телевизия СКАТ, приемайки поканата на колегата Григор Лилов. Ефектът беше следният:
Трима видимо пияни русофили ме паднаха на бул. „Христо Смирненски” №40 пред кварталното магазинче, където се наливат с алкохол на улицата (преди 15 минути, т.е. в 17.55) със също така видимо желание да се разправят с мен защото…не обичам Русия. Един от тях ми препречи пътя подскачайки около мен с обиди и с разперени ръце с щръкнали средни пръсти. До физически контакт не се стигна, защото го заобиколих мълчаливо и отказах да се разправям с озверелите мутри.
Крещяха с пълни гърла докато бавно се отдалечавах на стотици метри по булеварда.
Основната причина да споделя тази „случка” е желанието ми да я регистрирам за протокола. За полицейски такъв не се надявам. В края на краищата нанесен ми беше „само” морален побой и за такова нещо не бих се унижил да се жалвам в полицията- пък и съм свикнал от години.
По този маршрут ми предстои да мина след малко отново, за да взема децата си от близкото 35-то училище, но тротоарът тук е окупиран от русофили, маскирани като хора.
Пияните русофили са със сигурност все още там. Ще опитам да избегна нова среща, но нямам намерение да бягам по софийските улици като евреин с жълта звезда по времето на холокоста в Германия.
Р.S. Ами ако бях отговорил на псувните? Ами ако беше тъмно? Ами… Днес се “размина”, но какво става в държавата, в която глутница пияни русофили вилнеят безнаказано срещу въображаем “агент на ЦРУ”, който си позволявал да не обича Русия (каквито бяха “аргументите” на агресивните типове)?
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар