Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 21 май 2014 г.

Как човек да не се изпълни с чувство за национална гордост при вида на тия толкова мили родни картинки напоследък?!



Веке и цензуровистка партия си имаме!!! Как да наричаме барековците, "цензуровисти" ли? :-) Много им отива туй прозвище обаче - радетели на цензурата, а пък фюрерът им - пръв цензор години наред, пръв подлизурко на властващите, сега пък се изживява като "борец срещу цензурата" и като "борец за народни правдини", егати пошлостта, егати гнусотията!

Да, ама ето, ще му излезе прозвището ЦЕНЗУРОВИСТ, цензурист, а ЦЕНЗУРАК (подобно на гербовак) дали пък не е по-удачно? Смешна работа, едно име на партията си не можаха да измислят като хората. Явно искат да покажат, че у нас всичко е възможно.

Явно искат да сбъднат байганювото пророчество: у нас дори и магаре да предложиш за (евро)депутат, и магаре (евро)депутат ще стане! Калигула в древния Рим назначил в Сената своя кон, да, коня си направил сенатор, а Бареков у Нашенско магаре иска да натика в (евро) Парламента, а пък после сума ти магарета да вкара и у нашио Парламент.

Виждате ли колко сме напреднали ний, българите? Как човек да не се изпълни с чувство за национална гордост при вида на тия толкова мили родни картинки напоследък?!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

1 коментар:

Анонимен каза...

магаренцето е по-симпатично от барека