В този клип може да се види как учениците приемат въведената от мен преди няколко години т.н. "точкова система", която многоуважаемата директорка на ПГЕЕ-Пловдив възприе съвсем превратно, именно оцени като "абсурдна" и не знам си каква още. Но също е интересно да се установи и каква е обстановката в часа, как общувам с учениците, как те се отнасят към един общо взето "безкрайно скучен" предмет като логика и пр. Нищо не ми пречи да представя и този клип като доказателство за абсурдността на нейната теза за хипотетичната моя "пълна неспособност" да бъда учител: вижда се с просто око как такава една теза не издържа и най-елементарна проверка - чрез опита, чрез наблюдението на случващото се, тук нещата са представени в тяхната жизнена достоверност и непосредственост. И показват самата истина. Която обаче липсва в ония пределно пристрастни и превратни "характеристики", които благоволи да ми даде тъй великодушната директорка; ето, вижте нещата както са били в реалния живот, в действителността, не в нечие превратно, предубедено, невярно възприемащо нещата началническо съзнание:
Апропо, сега откривам, че разполагам с чудесна колекция от такива записи на учебни часове по най-различни предмети, които съм водил през последните 3-4 години; тия клипчета не са качвани в интернет, стоят си на твърдия диск на моя личен лаптоп (след като директорката ми отне служебния), което именно ги е и спасило, те не са пропилени - и ето, сега представляват един чудесен доказателствен материал за истинското състояние на нещата в моите часове, представени в съответните официални документи така превратно, в такава една предвзета и изцяло невярна светлина. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар